НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА ДРАМА

Хенрих Ибсен /1828-1906/

= поставя началото на СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА драма - цяла епоха в европейската драматургия;

= в началото изучава Шекспир; смята го за познавач на човешката душа, за драматург-философ, който тънко чувства своята съвременност

= смята, че драмата трябва да бъде направена, съдържанието и да е сериозно и задължително да има интрига. Крал на интригата през онази епоха е французинът Екриб. Като него Ибсен се учи да връзва и развързва сюжетни възли

= навлиза в НОРВЕЖКАТА литература през епохата на т.н. национална романтика Ибсен изучава скандинавските саги-националният им ЕПОС

ЗАДАЧАТА НА ИБСЕН: да направи драмата сериозна; да накара зрителя да мисли заедно с автора и героите, превръщайки го в съавтор (т.е. той се родее с традиции на античния театър Виж: Б. Богданов История на старогръцката култура); присъствието на автора да не се усеща в драмата - това е нехудожествено; авторската идея е длъжна да минава като сребърна нишка през фабулата.

В драмата трябва да се борят не идеи, което не се случва в действителността, трябва да се изобразява стълкновение на хора, житейски конфликти, в които дълбоко са скрити борещи се, загиващи или побеждаващи идеи. Пиесата не трябва да свършва с падането на завесата. Истинският финал трябва да е извън нейните рамки. Драматургът набелязва направлението. Целта /задачата/ на всеки зрител или читател е да стигне самостоятелно до финала по пътя на личното творчество /стремеж да разбуди човешката мисъл/.

= на Ибсен му се отдава изграждането на характери, като едновременно с това насища драмата с конфликтни ситуации. Сложността в поведението на героите се увеличава и от факта, че ситуациите си имат и предистория или тайна, която се разкрива в драмата.

Исторически драми

1849-Катилина

1850-Богатирският курган

1854-Фрау Ингер от Естрот

1855-Пир в Сулхауг

1856-Лилекраис