Забравена парола?
Начало на реферати

Хемодеализа - доклад


Изисквания към водата за диализа:

- микробиологични параметри (според изискванията на AAMI):

микробно число - 200 CFUuml,

бактериални ендотоксини - 2 lUuml.

По-добро качество на водата за диализа гарантират параметрите, заложени в Европейската фармакопея, а именно:

микробно число - 100 CFUuml,

· бактериални ендотоксини - 0,25 lUuml.

- химически параметри.

Спецификация за химически анализ на водата за диализа съгласно стандартите на AAMI, модифицирани съобразно European Pharmacopoeia

1. pH 5,0 - 7,0

2. Хлор до 0,1 ppm/ mg/L*

3. Хлорамин до 0,1 ppm

4. Хлориди до 50 ppm

5. Нитрати до 2 ppm

6. Сулфати до 50 ppm

7. Флуор до 0,2 ppm

8. Натрий до 50 ppm

9. Калий до 2 ppm

10. Калций до 2 ppm

11. Магнезий до 2 ppm

12. Мед до 0,1 ppm

13. Цинк до 0,1 ppm

14. Олово до 0,005 ppm

15. Живак до 0,001 ppm

16. Сребро до 0,005 ppm

17. Алуминий до 0,01 ppm

18. Амоняк до 0,2 ppm

* единиците ppm и mg/L са еквивалентни

2. Честота и доза на диализата

Диализа да се провежда минимум три пъти седмично. Изключение се допуска при GFR над 10 ml/min 1,73 m2. Недопустимо е разреждане на диализата поради липса на диализни места.

а) При над 85 % от диализните пациенти след 3 месеца диализно лечение трябва да се постигне:

- или URR > 65 %,

- или Kt/V >1,2 за всеки диализен сеанс (при диализа три пъти седмично),

- ако диализа се провежда двукратно седмично, Kt/V за отделния сеанс трябва да бъде >1,8.

б) Независимо от дозата на диализата седмичната продължителност на диализата трябва да бъде минимум 12 часа. Изключение се допуска при пациенти с GFR над 10 ml/min 1,73 m2.

3.Перитонеална диализа

Перитонеалната диализа също е процедура, при която кръвта на болния се филтрира и "пречиства" от отпадните азотсъдържащи вещества, ненужната вода и соли. Ролята на полупропускливата мембрана или "филтъра" изпълнява перитонеумът - обвивката, постилаща коремната кухина отвътре. Специалният диализен разтвор ( диализат) се влива вътре в перитонеалната кухина и след като през перитонеума в него преминат ненужните отпадъчни вещества (след няколко часа), вода и соли, разтворът се изтегля отново от перитонеалната кухина. За да се осъществи перитонеална диализа, преди първата процедура по хирургичен път в корема се поставя специална тръбичка, наречена катетър. През него диализатът се въвежда в и отвежда от коремната кухина. Съществуват няколко вида перитонеална диализа: постоянна амбулаторна перитонеална диализа (най-често прилагания вариант, прилага се в домашни условия, пречиства постоянно кръвта чрез редуване на вливане и изливане на диализат през катетъра на перитонеалната кухина), продължителна циклична перитонеална диализа (през нощта, докато пациента спи, специална машина влива и изпомпва през определен период от време диализния разтвор от коремната кухина), интермитентна перитонеална диализа ( подбна е на предишния вид и се осъществява от същата машина, но обикновено се изпълнява в болнични условия, прави се през по-голям интервал от време и отнема повече време). При перитонеалната диализа диализатът престоява в коремната кухина от 4 до 6 часа. Процесът на "източване" на диализата и наливането на нов разтвор отнема около 30-40 минути. При постоянната амбулаторна перитонеална диализа повечето хора сменят разтвора 4 пъти дневно. При продължителната циклична перитонеална диализа лечението трае 10 до 12 часа всяка нощ. При интермитентната перитонеална диализа лечението се провежда няколко пъти в седмицата, общо 36 до 42 часа в седмицата като един "сеанс" може да продължи до 24 часа. Перитонеалната диализа също крие риск от някои потенциални усложнения. Най-сериозното от тях е перитонитът или възпалението на обвивката, покриваща отвътре коремната кухина. Това настъпва при инфектиране на катетъра, който влиза в коремната кухина. Перитонитът е много тежко състояние, протичащо с висока температура, обща отпадналост, силна болка в корема и бързо влошаване на състоянието. За да се избегне това усложнение процедурата трябва да се изпълнява внимателно и строго спрямо правилата. Всяко зачервяване, подуване или болезненост около мястото на катетъра трябва да сигнализира опасност за настъпване на перитонит. Друг тревожен белег е помътняването на използвания диализат. Тези белези трябва навреме да се съобщят на лекуващия лекар, за да се осъществи навременно и ефикасно лечение на перитонита. Диетата при перитонеалната диализа се различава малко от тази при хемодиализата: позволяват се малко по-голямо количство протеини, повече сол и течности, но се налага по-ниска калорийност на храната. Всеки подвид на перитонеалната диализа има своите предимства и недостатъци. Обикновено перитонеалната диализа се прилага , когато са изчерпани възможностите на артерио-венозната фистула или достъпът до кръвоносната система е невъзможен, но методът е равностойна и реална алтернатива на хемодиализата.

Хемодеализа - доклад facebook image
Публикувано от: Дияна Василева

Периодичен закон и периодична система на химичните елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.