Хегел и идеята за разумност на правото

Философията на Г. Фридрих Хегел обобщава в себе си най- ценното създадено от поколения философски умове, събира и осмисля постиженията на философската мисъл от античността до собствената си епоха. Но това е не просто систематизиране и подреждане на философските идеи открити от другите, а стремеж да представи философията като комплекс от развиващи се системи, да превърне философията в истинска наука.

Истинската форма в която съществува истината, може да бъде единствено нейната научна система. Задачата която съм си поставил, е да съдействувам философията да се доближи до формата на наука, до целта да може да се откаже от името си на любов към знанието и да бъде действително знание./Феноменология на духа, Предговор.стр.12/

Времето на Хегел е време на раждане и преход към един нов период. Духът е скъсал със сегашното си съществуване и назрява необходимостта от нов начин на мислене. Хегел утвърждава безусловно правата на разума в стремежа му да познае истините, които се отнасят до битието. Духът скъса с досегашния свят на своето налично битие и представяне, възнамерява да го потопи в миналото и работи за своето преобразуване, наистина той никога не е в покой, а е в непрестанно движение напред.

Тъй като човекът е дух, той смее и трябва да смята себе си достоен за най- висшето; величието и могъществото на неговия дух са така големи, че той никога не може да ги надцени. тази мисъл на Хегел изразява същността на цялото му философско творчество.

Разглеждайки осъществяването на разумното самосъзнание чрез самото себе си Хегел стига до схващането, че когато то се издигне до идеята за всеобщността, то става общ разум и съзнава себе си като разум, като нещо вече признато в себе си и за себе си, което обединява в своето чисто съзнание всяко самосъзнание; Признатото самосъзнание, което има увереността в самото себе си в другото свободно самосъзнание разкрива за нас света на нравствеността, тъй като последната според Хегел е ...абсолютното духовно единство на същността на индивидите в тяхната самостоятелна действителност.

Тази нравствена субстанция в абстракцията на всеобщността е само мисления закон, но също така тя е действително самосъзнание или обичай.