СЮЖЕТЪТ НА РОМАНА ДОН КИХОТ

И ХАРАКТЕРЪТ НА САМИЯ ДОН КИХОТ

Романът на Сервантес има дълъг и славен живот.Тълкуванията на романа са многобройни, дори грешките, допуснати при тези тълкувания, са интересни с патетичната си сериозност.

Ф.Достоевски пише в Дневник на писателя(1876):

Някой, може би Хайне, разказваше как той като дете плакал, обливайки се в сълзи, когато, читейки романа, достигнал мястото, където прегазеният и здравомислещ бръснар Самсон Караско побеждава Дон Кихот.В цял свят няма по дълбоко и по силно съчинение.То засега е последната и най велика дума на човешката мисъл, то е най горчивата ирония, която човек може да изрази, и ако дойде краят на земята и там някъде попитат хората: Как смятате, разбрахте ли живота си на земята и какво заключихте за него?, Всеки би могъл,без да продума нищо, да подаде Дон Кихот: Ето моя извод за живота и можете ли да ме осъждате заради него?Аз не твърдя, че човекът, изрекъл тези думи, би бил прав, но...

Това е написано след многото несполуки на човечеството през bbв.

Тук е използван опитът не само на Сервантес.

Хайне пише в 16 глава от четвърта песен на Пътни картини: странно!Животът и подвизите на остроумния рицар Дон Кихот Ламаншки, описани от Мигел Сервантес Сааведра, бяха първата книга, която прочетох по времето, когато бех навлязъл в разумна детска възраст и до известна степен се бях ограмотил.

През bbв. Дон Кихот става книга, толкова разпространена, колкото навремето били разпространени рицарските романи, и се появява в много обработки.

Спомените на Хайне са неточни; такива обикновено са спомените от детството.Хайне си спомня как е дочитал за пръв път Дон Кихот:

Денят бе мрачен; отвратителни дъждовни облаци се влачеха в сивото небе, жълти листа тъжно се ронеха от дърветата, тежки капки сълзи бяха провиснали по последните цвета, безнадеждно увехнали и унило клюмнали умиращите си главички, славеите отдавна бяха замлъкнали, всичко ми напомняше образа на тленността и сърцето ми се късаше от жал, като четях как благородния рицар,зашеметен и пребит, лежи на земята и без да вдигне забралото си , сякаш от своя гроб, говори на победителя със слаб, безжизнен глас: Дулсинея е най прекрасната жена на света, а аз съм най нещастният рицар на земята, но слабостта ми не бива да отхвърля тази истина забийте копието си в мене, рицарю!

О!Този сияен рицар на сребърния месец; победил най храбрия и благороден човек на света, бил предрешеният бръснар!