ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИРИНА И БОРИС

ОТ РОМАНА ТЮТЮН

Трагичната драма на личността, сложността на нейния път към света и към себе си се открояват в противоречивия и сложен образ на Ирина. В началото на романа тя е плаха и затворена гимназистка, изживяваща първата си любов и първото си разочарование. По-късно Ирина вече е умна и целенасочена студентка. Постепенно влюбената жена се превръща в преситена и отегчена от светския живот дама, търсеща развлечения, случайни флиртове, безсмислени и опустошителни любовни приключения. Като лекарка, макар и рядко, в отделни случаи, но винаги добросъвестно изпълнява своя дълг. Образът на Ирина е една сложна плетеница от човечност, доброта, морални принципи, очарование и безнравственост, закоравялост и студена пресметливост, както сложен и противоречив е пътят на чистата девойка до пълната житейска и нравствена деградация.

Ирина среща Борис Морев, сина на Редингота, който има студени черни очи, които пронизват. Ражда се любовта между двама така различни хора- мечтателната, нежна Ирина и пресметливия, хитър и умен Борис. Вече студентка в София, Ирина за пръв път се сблъсква с огромната сила на парите, макар още несъзнателно да се стреми към тях и властта, която те носят. Срещата с Борис, тежката болест на Мария, стремежът към блясък и лек живот решават съдбата на Ирина. Любовта й към Борис е все още много силна. Под нейното въздействие тя забравя строгите морални принципи и норми, забравя мечтите за щастлив семеен живот и му става любовница, мислейки повече за него, отколкото за себе си.

Размахът на търговските операции, неговият трезв ум, влиянието, което има в обществото, всичко това кара Ирина да се отрече от себе си и да подчини живота и интересите си изцяло на интересите на Борис. Все по-дълбоко става отчуждението на Ирина от род и семейство. Никотиана застава като черна стена между нея и роднините й. Бавно, но сигурно тютюнът трови човешкото у нея. Борис поставя на първо място Никотиана, печалбите и умишлено тласка Ирина в ръцете на фон Гайер. Второто най-голямо разочарование за Ирина е, когато тя разбира, че живее сред хищници, готови да се разкъсат един друг.

Страшно, но напълно логично е решението на героинята да използва всички средства, за да излезе победителка в тази борба. Това решение е продиктувано от невъзможността да се върне към стария начин на живот, от сблъсъка на два типа ценностни системи, които са несъвместими. Зад бронята на зла, студена и пресметлива жена прозира добротата, хуманността и нежността й. Тежки нощи прекарва Ирина в своята спалня- нощи, изпълнени с размисъл и безизходица. Постепенно Ирина престава да се оправдава пред самата себе си за своя погубен живот. Ирина разбира приближаващия крах на света на Никотиана, но не може да го осъзнае напълно и го очаква с безразличие, страх и любопитство.

Ирина осъзнава своята негодност в новия свят, пълната си душевна разруха. И последната искрица живот в това опустошено същество, и лумналата изведнъж любов към Павел угасва. Ирина, жизнерадостна и пълна с мечти, изгаря като шепа тютюн, за който тя продава живота си.

Героинята на Димитър Димов притежава всичко- финансово е обезпечена, освобождава се от станалия вече ненавистен Борис, но няма за какво да живее. Тя не е родила дете, няма стимул, няма желание да се върне към живота, няма сили да заживее по новому.

Героинята няма никаква възможност за връщане. Тя е обречена. Димитър Димов отлага финала, за да покаже вътрешната й борба. Той ясно показва, а и самата Ирина