7. Характера на личността в учебната дейност

Психичното развитие на човека е свързано с елементарните психични функции, в най широка план е свързано с развитието на висшите психични функции. Психичното развитие на човека е винаги единство от елементарните от висшите психични функции при водещото и определено значение на висшите психични функции. Тяхното формиране обхваща двете основни области на човешката психика, психичните свойства и качества на личността и психичните процеси.

По отношение на психичните качества и свойства се установяват личностните висши психични функции. А по отношение на психичните процеси се изграждат познавателните висши психични функции. Формирането на личността дейността и в учебната дейност се осъществява като процес на изграждане, както на личностни, така и на познавателни психични функции, в единство в развитието на елементарните психични функции. Една от най обхватните личностни висши психични функции на човека е неговият характер. В общата психология характерът се дефинира като сложно (комплексно) психично свойство на личността. Наричаме го сложно или комплексно свойство, защото в неговата структура се включват няколко относително обособени психични качества.

Като психичен феномен характерът е израз на отношение на личността към заобикалящата го природа и обществена действителност (С.Л. Рубинщайн). Функционирането на характера като отношение се детерминира от неговата структура. Установено е, че характерът е психично образование, което включва волята на личността, познавателно и нравствените мотиви и потребности ценностните ориентации, равнището на претенции на личността. Специфично място в структурата на характера заема и темперамента на индивида. Водещото място в структурата на характера безспорно има волята на личността. Всъщност чрез волята характерът се превръща в овладяно и осъществимо от индивида поведение. В психичната дейност на човека има два феномена които са присъщи само на него, и това са волята и въображението.

В общата психология волята се разглежда като психична функция на личността, която възниква и се формира пожизнено, на основата и посредством езика. В процеса на овладяването на езика се утвърждават и психологическите измерения на волята. Тя е особен регулатор на човешкото поведение. Тя възниква и се формира само в условията на социалното взаимодействие или общуване на човека с другите хора и винаги изразява степента на поведенческата активност на личността. Осъществяването на каквото и да е поведение предполага енергия, решителност, преодоляване на бариери и постигане на цел. И всички тези компоненти са обвързани с езика и се осъществяват посредством езика, за това волята е по късно психично формирование в психичното изграждане на личността, и само с овладяването и утвърждаването на езика става възможно и формирането на волята. Това означава, че една от посоките на личностното развитие на човешкия индивид е именно волята. Характерът може да бъде силен, слаб, последователен, непостоянен и всичко това зависим от волевите измерения на личността.

Особено място в структурата на характера има темперамента. Казваме особено защото темпераментът е биологично зададена типологична особеност на индивида. Оттук възникват и известни недоразумения в анализа и на характера. Като отношение на индивида към заобикалящата го действителност характерът е висша психична функция, или продукт на обществено историческата дейност на човека. Но именно като отношение на индивида към заобикалящата го природна и обществена