Характер на конфликта в творбата на Ченоризец Храбър За буквите

(ЛИС)

За буквите от Черноризец Храбър е творба, която съчетава белезите на два много стари жанрови модела прославата и полемиката. Много често техните характеристики съществуват в единство, както е и в творбата ако апологията възхвалява, то полемиката укрепва неината сила и патос, като отхвърля всички обвинения.

Точно това се случва в съчинението За буквите по отношение на новосъздадената азбука.Отричането на славянските букви и книги кара Черноризец Храбър като един от ревностните защитници на справедливта кауза на славяните, приемник и последовател на Кирил и Методиевото дело, да открои предимствата на тази писменост. Полемиката, която той води има характера на конфликт целящ да обори противниците и да докаже несъстоятелността на техните твърдения.

В съчинението на Черноризец Храбър славянската азбука е осмислена като върховна ценност.Необходимостта от нейната защита откроява и характера на конфликтността. Авторът въвежда тезите на опонентите на славянската писменост, като използва изрази от типа: Някои казват..., А други пък мислят. Основните точки на полемиката са съсредоточени около качествата на новосъздадената азбука и нейното право на съществуване. Авторът последователно и аргументирано оборва всички възражения на своите опоненти. Преди всичко той утвърждава творческия характер на делото на Константин Философа,наречен Кирил. Той наистина е използвал образеца на гръцките букви, но е отчел и особеностите на славянската реч. Така Философа е спомогнал да се развърже устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум.Дълбоката мисъл на автора е, че словото не може да бъде преграда по пътя към разума и Бога, напротив, то е достъп, възможност за духовно израстване и приобщаване.

Вторият момент от защитата е свързан с утвърждаване на божествената санкция над славянската азбука. Според опонентите на Храбър, новите букви не са изначални, не са създадени и не са благословени от Бога. Това е отново позовавание на прословутата триезична ерес, според която има три свещени езика гръцки, еврейски и латински. Тя се основава на евангелското свидетелство, спопед което надписът на Христовия кръст Иисус цар юдейски е именно на тези три езика. Черноризец Храбър категорично отхвърля подобни твърдения и нарича своите опоненти безумци. Неговата логика е следната: всичко създадено на този свят идва от Бога, а не е дело на човешкото честолюбие; Константин-Кирил е изпратен от Бога, за да даде на славянските народи азбуката;самата гръцка азбука се е устройвала дълго и е дело на различни хора.С тези твърдения авторът се изявява като противник на догматичните предписания.

В разгърналия се конфликт между тези и аргументи може да се отбележи още един момент. Големите дела биват помнени, тачени и прославяни, те са знаци в паметта.Така е и с делото на Константин-Кирил.Ако гръцките книжовници се затрудняват да отговорят на въпроса кой им е създал азбуката, то дори славянските азбукарчета знаят, че това са сторили Константин-Кирил и брат му Методий. Този е огромният отзвук от извършения подвиг, който оставя тарен белег в сърцата на хората и в паметта на народа.

Истинският победител в сблъсъка е не просто полемистът Храбър, наложил се със силата на своите аргументи в съчинението си За буквите. Победител е каузата на славянските народи, тяхното слово, което се извисява със своята значимост.