Ханс Кристиан Андерсен

Животът на Андерсен обхваща почти три четвърти от бурния ХХ в. време на големи и дълбоки промени във всички сфери на живота, които са предопределени и стимулирани до голяма степен от Френската революция[i]. Въпреки че е характеризирана като златен век за Дания, епохата на Андерсен се характеризира с все по-засилващи се противоречия и колизии между класите (аристокрация буржоазия, буржоазия работничество), между принципите на монархията и републиката, между религията и науката[ii]. Но докато явленията в социалната област се развиват стремително, парадигмите на мисленето и масовата психология естествено се променят по-бавно. Животът и светогледът на великия датски писател отразяват тази противоречивост[iii].

През септември 1828 г., преди да стане студент в Копенхагенския университет, Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) издава първата си книга Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер. В нея той повествува как е воден от две музи на класическата и романтическата поезия. Класическата муза го убеждава да изучава старината и да подражава на класиците, а романтическата муза мълчи красноречиво. Авторът, който е и протагонист, избира втората муза. В литературата за Андерсен отдавна е възприето аксиоматичното твърдение, че в творчеството си той е представител на късния магически романтизъм. Неговите религиозни възгледи обаче определено споделят основните характеристики на френското Просвещение - рационализъм, антиклерикализъм и естетически класицизъм. Тези особености са отчасти заложени в държавната религия на Дания лутеранството, което се създава и оформя като контрапункт на затъналата в предразсъдъци, непотизъм и корупция Римокатолическа църква.

Както може да се очаква, най-ранното и най-силното влияние върху Андерсен е оказано от неговото семейство. Той е единствено дете на кърпач на обувки и перачка. Родителите му са изравнени само в мизерията, но във всички други отношения те са различни. Майката Ан-Мари Андерсдетер е със седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична, а той е налудничав фантазьор; тя е неграмотна, а той е самоук; тя не се интересува от политика, а той е радикално настроен и почита Наполеон като свой идол; тя се отличава със силна религиозност, която стига до суеверие, а той се определя като свободомислещ. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от Хиляда и една нощ. Най-ранните спомени на Андерсен като дете са от времето, когато той седи на коляното на баща си и го слуша да чете гласно Библията. Но като ревностен поклонник на френските енциклопедисти обущарят се отнася критично към автентичността на метафизичните персонажи. Една вечер избухва семеен скандал, когато той затваря Библията с думите, че Христос е необикновен човек, но не и Бог. Жена му се разплаква от огорчение и безсилие, а след нея писва и малкият Ханс Кристиан. Тя грабва детето и го занася под навеса с торфа, където го покрива с престилката си (магическо защитно средство) и му казва, че дяволът внушил тези помисли на баща му[iv]. Тази семейна свада е пресъздаден от Андерсен в разказа Какво разказа старата Йохане, в който баща му е увековечен в образа на скептичния шивач, чийто постоянен рефрен е: Каква полза?[v] Ханс Андерсен Стари не вярва и в личното битие на сатаната. По друг повод той казва, че най-злият дявол е този, който хората носят в сърцата си. Затова когато една сутрин бащата на Андерсен се събужда с драскотини по ръцете, жена му заключава ужасена, че това е дело на лукавия. Според