Забравена парола?
Начало на реферати

Хан Крум 1


Териториално разширение и укрепване на Българската държава при управлението на хан Крум ( 803-814 г.)


Увод:


Историография:


Българската история от времето на хан Крум е проучена в първата научно написана история на България. Създадена е през XIX в. от чешкия историк Константин Иречек и се нарича 4история на българите. Подробно изложение по тази тема е написано от историка Васил Златарски в неговата книга История на българската държава през средните векове. По-обзорен характер имат книгите на Петър Мутафчиев История на българския народ и Книга за българите. Приноси за изучаването на този период имат и други наши автори: Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Милияна Каймакамова и др. Георги Бакалов изучава титлите на българските владетели, а Петър Ангелов тяхната дипломация. Миляна Каймакамова е проучила старобългарската летописна традиция.

Чуждите историци изучават главно българо-византийските отношения от това време. По-известни сред тях са: Стивън Рънсимърн, Георгий Острогорски, Робърт Браунинг, Генадий Литаврин, Джон Файн и др.


Извори:


Изворите за историята на България от този период се разделят на няколко групи според произхода си. От домашните извори най-подробна информация получаваме от каменните надписи. Те са написани на гръцки език. Три от надписите са на прабългарски език, но са написани с гръцки букви. Надписите са събрани от Веселин Бешевлиев в корпуса му Първобългарски надписи. В този свой труд Бешевлиев ги разделя на: триумфални колони, мирни договори, военни запаведи, строителни надписи, надгробни плочи и др. Друг домашен извор са българските добавки към среднобългарския превод на Манасиевата хроника. Според Милияна Каймакамова тези добавки са кратка самостоятелна българска хроника.

Най-подробна информация съдържат византийските извори: Теофан Изповедник, Продължител на Теофан, Константин Багреноидни, Анонимен ватикански разказ, енциклопедичния речник Суда (Сидуас) от XI в.

Западните латино-езични извори дават сведения главно за българо-франкските отношения: Баварски географ, Саксонски летописец, Фулденски летописи, Айнхард и др.

Своебразен извор за българската история от този период са археологическите останки от крепостно, храмово и дворцово строителство, разкрито на територията на градовете Плиска, Преслав и Мадара (мадарски конник).








Хан Крум 1 facebook image
Публикувано от: Ива Стоянова

Металургия на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.