ХАМЛЕТ

Познавачите на творчеството на Шескпир разглеждат тази творба като кулминационна точка в него, като трагедия на прехода от периода на комедиите към периода на трагедиите. Разполагат я на разделителната линия между два типа сценична атмосфера - слънчевата, жизнерадостна атмосфера, доминираща безусловно в ранните комедии, и подтискащата, изпълнена с несигурност, атмосфера на трагедиите, помръкнала от злотворните приумици на съдбата и тревожеща със заблудите на иначе силни в живота хора. В тази трагедия като че ли се се разиграват злите демони на съмнението и обезсърчението и смъртта започва да се търси като желан и обекчаващ излаз от живота.

Фабулата на трагедията: Професор Марко Минков съобщава, че към 1600 г. Марстън/драматург съвременник на Шекспир, бел на Г.Г./ съзира възможността да използва меланхоличния отмъстител като проводник за меланхолията на времето и прави успешен опит да възобнови този популярен жанр. В трагедията си Отмъщението на Антонио той преработва централния мотив на историята на Хамлет, използвана вече от Кид /друг именит драматург съвременник на Шекспир/ в неговата изгубена трагедия, като пренася действието в Италия. Пиеро коварно убива своя някогашен враг и се готви да се ожени за неговата вдовица. Антонио, синът на убития Андруджио, е ужасен от нещастията, които го сполетяват: той подозира, че баща му е отровен, но не знае нищо положително. Под напора на своите чувства той избухва с такива несвързани ридания, че самата му майка го оплаква като побъркан, а пред Пиеро той нарочно се преструва на полудял, защото, както изтъква, няма оръжия, с които да се бие открито. Явява се духът на неговия баща, който му разкрива истината на убийството, и Антгонио се готви да отмъсти. Той нарочно пропуска един случай да убие Пиеро, защото иска не само да го убие, но и да го измъчи, и вместо него той прерязва гърлото на малкия му син. Той иска дори да убие своята майка, но призракът отново се явява и обяснява, че е невинна. Сега Антонио изпада в една меланхолична апатия. Той се преоблича като шут, за да бъде по-сигурен от Пиеро, но е неспособен да действаВ края той се съюзява с други врагове на Пиеро, урежда един танц с маски, където заговорниците намират възможност да отделят тиранина от неговите хора и да го убият със страшни мъчения./стр.135 - 136/.

Нашият изтъкнат шекспировед отчита, че външният развой на действието в Отмъщението на Антонио показва забележително сходство с интригата в Хамлет. Руският изследвач Аникст възприема това становище, но добавя, че все пак Шекспир не е оставил фабулата на легендата за Хамлет непокътната: Както му е присъщо той я е разширил, като създава паралелно на главната линия на действието втора, свързана със съдбите на Полоний, Офелия и Лаерт. Цялата тази