ХАМЛЕТ

/есе с цел убеждаване/

Мъж застреля брат си при разправия относно подялба на недвижим имот това е едно от множеството убийствени заглавия, които излизат всеки ден в пресата у нас.Жаждата за власт е дотолкова пропита в душите на някои хора,че в стремежа си към нея, те са способни на всичко, даже и на убийство.

Човешкият живот е една непрекъсната борба. За едни тя е борба за оцеляване, за други борба за власт и пари, а за трети борба за по-добро бъдеще.Колкото по-възвишена е поставената цел, колкото повече надхвърля рамките на човешките възможности, толкова по-величествена е и личността.

Именно един такъв величествен образ ни представя Шекспир в трагедията Хамлет. На фона на глупостта, на фалша, на убийствата и на смъртта е поставен чистият и неопетнен Хамлет и неговата борбена личност.

Кралят на Дания е убит от собственият си брат,който обсебва короната и кралицата. За да не го сполети участта на баща му Хамлет избира лудостта като прикритие. Тя му предоставя свободата да говори неща, които другите не смеят да изрекат. Зад тази маска стои непосилната задача, мечтаната цел да пречисти света от лицемерието, от гнилото, от фалша, да унищожи злото. Не случайно Гьоте го обрисува като един слаб дух, на който е възложен тежък дълг. Хамлет съзнава безсилието си, но въпреки това продължава да се бори, защото както казва народа Вярата/надеждата/ умира последна.

Ударите по неговата добра и чувствена душа следват един след друг. Прекрасно изградената кула от топли слънчеви лъчи започва да се руши пред очите му и се превръща в затвор. За него Дания е тъмница, в която има много решетки, ями и затвори.

Като че ли убийството на баща му и предателството на майка му не са достатъчни, а и любимата му Офелия загубва вяра в него. А какво е любов без искреност, без доверие, без готовност за жертва? Любовта е близост, общ път, една съдба, ръка за ръка, един до друг. О, слабост, твойто име е жена! тази знаменита фраза на Хамлет и днес все още обикаля света като характеристика на жената, поддала се на изкушенията.

Шекспировият герой се оказва трагично самотен сред предателството,доноса и убийствата. Има нещо гнило в Дания е горчивата истина, която се забива като острие в сърцето му. Безсилието да се пребори с престъпността, бездушието и подлезурството го довежда до отчаяние, граничещо с мисълта за самоубийство. Да бъдеш или не? Туй е въпросът Хамлет поема пътя на борбата, пътя на отмъщението, което трябва да донесе и възмездие. Лудостта е начина, чрез който ще изобличи и накаже престъпника. Зад маската на меланхолията Хамлет получава правото на безнаказаност, позволено само на шутовете. Спасението си той вижда единствено в лудостта, която го освобождава от дворцовия етикет и му предоставя възможността да изрече истината в лицето на лицемерите. Хамлет описва себе си като Побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом задуха откъм юг, различавам сокол от сойка, т.е. той е напълно нормален човек като всички останали, но когато изрича истините в очите на подлеците, той вече е луд. Лудостта му предоставя свободата да нарече убиецът на баща си усмихващ се злодей, главня сред жито, крал-парцал.

Страданието и гибелта на Хамлет са трагедия на самотния човек, който няма никаква надежда да осъществи хуманистичните си цели. Това е трагедията на един