УИЛЯМ ШЕКСПИР - ХАМЛЕТ

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ТРАГИЧЕСКИЯ ХУМАНИЗЪМ

Разколебани са стойностите на хуманността в края на XVI век в ренесансова Англия. Трагизмът на времето намира своето художествено отражение в Шекспировата трагедия Хамлет. Епоха и човешко съзнание влизат в конфликт. Драматургичният спор за хуманното и неговата трагична зависимост от критериите за духовност на всяко време противопоставя две епохи в развитието на човешката цивилизация - Средновековие и Ренесанс. Между тях застава човекът, респективно със средновековно или ренесансово мислене. Отделният човешки индивид е носител на определени идеи и представи за хуманното, които той защитава с философските доводи на епохата, към която принадлежи. Така всяко време има своята философска теза за хуманност.

Кървавата средновековна драма на отмъщението носи и защитава своите хуманни принципи, съобразно морала на времето, предизвикало нейната художествена поява, и разбирането на средновековния човек за дълг и чест.

Не по-малко подчинена на принципите на хуманността е и драмата на съмнението, която присъства като една от жанровите форми за проявление на драматургичния конфликт в трагедията Хамлет на Уилям Шекспир. Именно проблемът за дълбокото съмнение на човешкия разум в реалните или девалвирани стойности на хуманността свързва художествения спор на две епохи за човека и човешкото в него, като създава обстоятелствената драматургична среда за защита на две различни хуманни тези.

Средновековие и Ренесанс спорят чрез различните позиции и гледни точки на Шекспировите герои в трагедията Хамлет". Художествените сетива на всеки един от тях са формирани от ценностната система и духовността на една от двете противопоставени и конфронтирани епохи в развитието на човешката цивилизация. Те защитават хуманната теза на епохата, формирала личността им. Оттам и тяхната позиция е ясна и категорично определена.

Единствено главният герой Хамлет влиза в диспут с критериите за хуманност и на Средновековие, и на Ренесанс. Спорът за човешкото на две епохи преминава през дълбокото съмнение на неговия разум. Художественото съзнание на Хамлет е конфликтно противопоставено, сякаш разглобено. Дълбоко страдащ, героят на Шекспир не намира пристан за своя дух нито в миналото, нито в настоящето. Средновековният морал за него е анахронизъм, но и ренесансовата хуманност е с разколебани стойности. Връщане назад към династическия дълг не може да има, но и перспектива за свободно бъдеще и личностна изява също няма. Хамлет е изпълнен с трагизма и на миналото, и на бъдещето. За него духовният хоризонт е отнет. Дания е затвор, но и светът - също. Така проблемът за трагическия хуманизъм получава универсални стойности. Всяка епоха достига своя разцвет, но и става свидетел на своето падение, на своя духовен разпад. Хамлет, поради универсалните измерения на проблема за хуманното, е изпълнен сякаш с трагизма на всички епохи В човешката цивилизация, създали условия за девалвиране на хуманния идеал. Неговото страдание е дълбоко и необозримо: Не зная защо, напоследък съм загубил цялата си Веселост, зарязал съм напълно телесните упражнения и изобщо съм изпаднал В тазова мрачно настроение, че тази прекрасна сграда ... земята ... ми се вижда гола канара; но този опнат над нас прозирен шатър на въздуха... можете ли да си представите? ... този дивен свод над главите ни, този величествен покрив, обсипан със златни огньове; всичко това е за мен само едно гадно скупчване на зловонни пари. Човекът!... Той не ме радва...