ХАМЛЕТ

Гертруда, кралицата на Дания, която внезапната смърт на крал Хамлет оставила вдовица, се омъжила за брат му Клавдий, още преди да са изтекли два месеца от неговата смърт; всички сметнали това за неблагоразумие, безсърдечие и дори за нещо по-лошо; защото Клавдий по нищо не приличал на доскорошния й съпруг, нито по качествата на външността, нито по качествата на ума, външният му вид бил толкова отвратителен, колкото долен и недостоен бил характерът му; мнозина започнали да подозират, че самият той бил отстранил брат си, предишния крал, за да се ожени за неговата вдовица и да се възкачи на датския престол, като изместил по този начин младия Хамлет, сина на погребания крал и законния наследник на трона.

Но нямало друг, комуто тази неблагоразумна постъпка на кралицата да се отразила по-тежко, отколкото на младия принц, който в обичта и уважението си към паметта на своя покоен баща стигал почти до крайности; и тъй като самият той притежавал силно развито чувство за достойнство и благоприличие, взел толкова присърце недостойното поведение на своята майка Гертруда, че разкъсван от скръбта по бащината си загуба и от срама заради майчината си женитба, младият принц бил обзет от мрачна меланхолия и загубил радостта си и добрия си вид; той не изпитвал вече удоволствие от книгите, дворцовите игри и спортовете, които подхождали на младостта му; станал безразличен към света, той му се струвал запусната градина, в която всички цветя загиват и остават само плевелите.

Но не това, че му отнели трона, който по закон се падал нему, тежало толкова на душата му макар че за един млади образован принц и това е тежка рана и болезнена обида; това, което го измъчвало и го правело тъжен, било, че неговата майка много бързо забравила паметта на баща му; и то на какъв баща който бил любещ и нежен съпруг! Преди това Гер-труда също била любеща и покорна съпруга, все го галела, сякаш любовта й към него растяла непрекъснато; и ето само след два месеца, а на младия Хамлет се струвало по-малко и от два месеца, тя се омъжила повторно омъжила се за неговия чичо, брат на покойния й съпруг; женитбата й била непристойна и незаконна, от една страна поради роднинството, но много повече заради бързината, с която била извършена, и заради недостойния характер на човека, когото избрала за другар на трона и в леглото. Именно това, повече от загубата на десет кралства, сломило духа и покрило с облаци разсъдъка на този благороден млад принц.

Напразно майка му Гертруда и кралят правели всичко възможно, за да го развлекат; той продължавал да ходи облечен с черни дрехи траур за смъртта на краля, неговия баща, които не свалил дори от уважение към майка си, в деня на нейната сватба; те не могли да го накарат да вземе участие във веселието и тържествата в този, както му се струвало, позорен ден.

Това, което най-много го измъчвало, било съмнението за причината на бащината му смърт. Клавдий оповестил, че кралят бил ухапан от змия, но младият Хамлет изпитвал силни подозрения, че тази змия е бил самият Клавдий: или казано на по-прост език, че той го е убил заради короната и че змията, която ухапала баща му, сега седи на неговия трон.