Конфликтите в трагедията Хамлет се проявяват най-вече в диалогичното слово на персонажите. То носи и изразява невъзможността за общуване след нарушаването на хармоничната връзка между героите. Причина за дисхармонията в диалога е скритата трагична тайна. Предварителната представа за диалога, която е изходна при осмислянето за неговото прекъсване в Хамлет, е античното разбиране на словесното действие Като познание и самопознание, като слово, насочено към търсенето на истината чрез защита на различни гледни точки. Истината се ражда от двоичността, диалогът предполага отвореност на единното. Повечето от диалозите в Хамлет не са истински поради преднамереното скриване на. тайната. Прекъсването на диалога в трагедията се изразява в преминаването на диалогичните езикови структури в монологични, монологът, от своя страна, ражда нов диалог. Превръщането на диалогичната реч в монологична се отнася към игровото начало, което има своя карнавална същност, а скритата диалогичност в монолозите е израз на вътрешната конфликтност.

Диалозите в Хамлет се характеризират според конфликтността на ситуацията, в която протича речевото общуване между персонажите. Диалогът е прекъснат и недействителен, когато липсват условия за пълноценно общуване; когато събеседниците нямат какво да си кажат или не желаят да разговарят; когато единият от разговарящите няма осведоменост за предмета на общуване; когато събеседниците нямат общ език; когато предметът на общуването, целта и резултатите се разминават.

В Първо действие на трагедията се открояват няколко типа диалози между различните персонажи - монологичен, открит и имитиращ безсмисленост. Диалозите: Клавдий - Хамлет, Полоний - Лаерт - Офелия, са асиметрични и построени като монолози. Свързват се с многословното назидание на греховните пастири, срещу което стои реплика, казваща истината. С речта си Клавдий се стреми да направи нещата явни, предварително изговаря това, което мотивира нескритото желание на героя за недоброжелателно тълкуване на казаното. Говори за промяната на отношенията с Гертруда - преди сестра (снаха), сега съпруга. Макар и парадоксално, чрез словото ритуално се погребва паметта за мъртвия брат-съпруг. Характерно за речта на Клавдий е оксиморонното полагане на смиели, чрез което се очертава образът на шута. Клавдий властно налага себе си чрез подреденото слово, говорейки първо за брака, после за политика и пр. Срещу пространното слово на Клавдий стои репликата-размисъл, разкриваща смисловия конфликт: По-малко родство, повече роднинство. Хамлет контрастира смислите с кратка и ясна кинжална реч. В опозиция на многословието, което се стреми да оправдае нередното с неубедителна мотивация, стои вътрешната убеденост, объркваща другите. По сходен начин Хамлет отговаря на кралицата, която твърди, че болката, предизвикана от смъртта на близък, е преходна. А това - според нея - е естествено. Хамлет целенасочено противопоставя своята теза чрез Контраст: изглежда - реално е, изтъквайки, че за него изглежда няма. По-Късно самият той ще бъде принуден да се преструва, за да запази тайната. В съветите на Лаерт Към Офелия лайтмотиви са страхът и скриването на истинските чувства. В ироничната реплика на Офелия, съзнателно заявяваща позиция, обобщено се визира образът на греховните пастири: Лаерт, Полоний, Клавдий. Полоний съветва сина си да се държи естествено, но самият той общува игриво, познавайки задкулисието и