Хамлет- образ на героя

(анализ)

Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е същност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и държавния дълг не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманистът Хамлет , отнемането на човешки живот противоречи на хуманния идеал на свободно мислещия човек.

единственият му шанс да оцелее физически, а и да се измъкне безнаказан от ситуациите, в които попада Хамлет знае, че идеалите на хуманизма са недостижими, но продължава да се бори за тях. Прикрит зад мнимата си лудост, той ясно може да разбере истината, да провери приятелството и любовта. Хамлет открива грозни прояви на деформирана нравственост и в душите на приятелите си от детинство - Розенкранц и Гилденстерн. Те също имат лични користни цели, за да участват в карнавалната лудост на Елсинор. Приятелството, което ги свързва с принца, е отдавна забравено и предадено от тях.

Един истински сблъсък между Ренесанса и Средновековието се разиграва в прочутия монолог който Хамлет си задава - "Да бъдеш или не...". Това е мигът на равносметка - да бъдеш човек или не? Да избереш хуманното в себе си или да се отречеш от него.

Клавдий вижда своята трагична участ в театралното представление, изиграно в кралския двор на Елсинор. Човешкото у него е обречено.

Хамлет избира дълга си на средновековен принз - възмездие, отмъщение - физическо и душевно. Той е достатъчно силен и пренебрегва ценностите си. А може би не само ги пренебрегва,