Хамлет новият герой

Хамлет е първото произведение в литературата на Новото време, което показва фалша, глупостта и срамните неща във всекидневния живот. Шекспир изправя главният герой пред обстоятелствата на една отминаваща епоха.

Изобразеният свят в Хамлет не е спокоен и по християнски хармоничен. В него са показани убийства, смърт, лудост. В този лош свят е поставен чистият и неопетнен герой с име Хамлет. В него той се стреми с разума и морала си да изобличи виновните за превръщането на една страна в затвор.

В сюжета на своята трагедия Шекспир представя сблъсъка на стария свят с новите човешки представи и създава модел за новото европейско мислене. В представите на отминаващата епоха, родовата мъст е оправдана и задължителна. За новия ренесансов човек истината се намира в доказателствата. Затова чрез размислите и действията си Хамлет се отказва да постъпи по познатия, стар, традиционен начин и върви по пътя на нравственото осмисляне и оценяване на случващото се около него. Така поема отговорността за онова, което върши, като го преценява от човешка гледна точка, а не по някакви вечни божествени критерии. Тъкмо нравствените измерения на събитията са пряко доказателство, че в центъра на света като мярка за нещата е положен човекът, а не божествените принципи.

Акцентът в пиесата не е поставен върху външните ефекти, а върху ходовете на мисълта, върху анализите, самоанализите и плановете за действие, т.е. не върху самото действие, а върху неговите мотиви и логика.

Конфликността на действената схема очертава Хамлет и Клавдий като двама сериозни, равностойни противници, чийто сблъсък унищожава света около тях. В символичната схема на сюжетното действие Клавдий представлява старото узурпирането на властта и на жената е право на по-силния. Срещу него е изправен Хамлет млад човек с хуманистично образование, който познава механизмите на стария дворцов свят, но вместо да им се подчини безусловно, ги използва рационално,