Хамлет -монолози

Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода- първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал, на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо криза на хуманизма, характеризиращ се с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.

Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир Хамлет. Творбата задълбочено изследва сложната противоречивост на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето. Монолозите на героите показват вечното търсене на истината за живота.

Трагизмът на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък между ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в произведението чрез образa на самия Хамлет.

Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и бързата женитба на майка му - овдовялата кралица, за неговия роден чичо- новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и разговора на Хамлет с духа на стария крал се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от братоубийството, извършено от настоящия крал.

Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна натура, като личност с големи интелектуални заложби. Той идва от Витенберг, където сред света на книгите е почерпил знания, които задълбочават впоследствие неговата трагедия. Когато научава истината за смъртта на баща си, героят получава първия житейски удар и той е жесток не само поради личната загуба, но и защото, срещайки се с истината за бащината смърт, Хамлет се среща с горчивата истина за злото по света. Рухва идеализмът на датския принц, той вече не може да бъде мечтател, оптимист. Душата му е обсебена от съмнения, недоверие и мъка. Те го правят още по-самотен, още по-трагичен.

За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие, III сцена.

Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен! Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!

Хамлет споделя пред царедворците Розенкранц и Гилдернстерн възхитата си от човека, това великолепно творение, и разочарованието си от окръжаващите го подобия на човеци.

Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от поведението на неговата майка. Хамлет е безкрайно разочарован от Гетруда.