Хамлет и светът обрасъл в бурени

Трагедията Хамлет на Уилям Шекспир задълбочено изследва сложните противоречия на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето.

Как да постъпиш: Да бъдеш, или да не бъдеш? е вечният проблем за правилния избор, характерен за главния герой. Хамлет е колеблив, нерешителен, несигурен, защото се намира на сложен кръстопът, на който съдбата го поставя.

Напразно той търси чест, благородство и справедливост в един свят, който е напълно различен от неговите представи. Не случайно определя Дания като затвор. В такъв свят е невъзможно да се съхрани човешката същност и принцът приема това предизвикателство с ясната представа за предстоящата трудност. Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!
Необходима е изключителна морална устойчивост срещу настъплението на злото, срещу цялата низост, с която е пропита атмосферата в Елсинор. Образно метафорично всичко това е оприличено на запусната градина, останала до семе! В пълна власт на туй, което е трънак и плевел, сред гнус и смрад!

Дълбокото разочарование от поведението на най близките му хора: кралицата майка Гертруда, приятелите, които са се превърнали в предатели, пресметливите и алчни роднини, любимата Офелия и призрака на убития му баща, всички те го подтикват да установи истината и да пресече извора на злото. Така Хамлет преминава през ада на съмнението и колебанието. Той не може да позволи в най съкровените му чувства да се намесват фалша и лицемерието и затова Дания се оказва тясна за неговия дух. Не престава да търси отговор на въпросите, свързани с човешката същност и стойностните неща в живота. Как да постъпи? В прочутият монолог: Да бъдеш, или да не бъдеш? разумът и чувствата са напрегнати до краен предел. Кара ни да разсъждаваме за раздвоението на човешката личност, за невъзможната хармония между щастие и време излязло от бреговете си. Страданието и разочарованието на принца ни дава усещането за безкрайната самота, в която се намира в борбата със злото. Драматизмът се дължи на противоречието, което съществува между обществото и него. Задачата е още по трудна, защото Хамлет се бори и с вътрешните противоречия. Дали е по достойно да понесе стрелите на свирепата съдба или с меч в ръка да ги зачеркне всички. Към това се прибавя и меланхолията, типична за кризата по това време и предизвиква мисълта за убийството. Ако смъртта е заспиване, в което изчезва душевният гнет и болката, то това е божествен дар. Страхът смазва волята на човека и поражда примирение и мъдруване.

Да бъдеш, или да не бъдеш? Този въпрос остава и днес не решен. Как да се издигнеш над светът обрасъл в бурени? Как да постъпиш, когато дойде твоят час?

Дали да останеш и да се бориш, или с лека ръка да махнеш и всичко да се приключи?

Едно е ясно: великите дела се извършват спонтанно, без излишно отлагане и мъдруване, а според законите на еволюцията: силният остава, бори се и побеждава!