Хамлет и Дон Кихот - вечните образи през вековете

Хамлет и Дон Кихот отдавна са се превърнали в образи - символи. Носители на обобщени непреходни човешки качества, те отдавна се числят към вечните образи в световната литература. Дон Кихот и Хамлет са рожба на ренесансовото отношение към света и човека. Те са философско обобщение на време, характеризиращо се с трагични стойности на хуманизма. Това е времето на ренесанса, когато идеята за човешкото у човека е в криза.

Шекспир и Сервантес създават огледални образи на своето време. Техните герои са личности, притежаващи високи идеали и морал. Те имат трагична същност, защото не могат да се реализират в антихуманния, лишен от нравственост свят.

Различни на пръв поглед Дон Кихот и Хамлет имат много общи черти. И за двамата стремежът към добро и справедливост се е превърнал в основна цел.

Носители на хуманни идеали, обобщили истината за човешката същност те се превръщат във вечни и непреходни образи.

Романът "Дон Кихот" се ражда като реакция на вредното въздействие на рицарските романи. Използвайки най-силното оръжие - смехът, Сервантес отхвърля измислените представи за дълг, чест, любов и благородство. Писателят разбира, че бягството в нереалния свят на рицарските романи не е решение на проблемите на тогавашна Испания. Необходими са идеали и вяра в тяхното осъществяване. Така се ражда Дон Кихот, който тръгва да служи на високи идеали във време на разруха и бездуховност. Ражда се герой, превърнал се във вечен образ обобщение на непреходния човешки стремеж към по-добър живот, към свобода и справедливост.

Драмата "Хамлет" е създадена в годините на късния английски ренесанс, време на трагичен хуманизъм и дълбока нравствена криза. Епоха и човешко съзнание влизат в конфликт. За Хамлет светът се измерва с доброто в човешката душа, с чистотата на нравите и високия морал. Отсъствието им нарушава хармонията в човешките взаимоотношения и поражда болката в душата на ренесансовата личност. Така се ражда другият вечен образ - обобщение на непреходния човешки стремеж да се бори със злото и да търси справедливост, образ - обобщение на способността на човешкия разум да се съмнява и чрез съмнението да открива истината за света.

Дон Кихот и Хамлет служат на сходни идеали, но се различават коренно в начина, по който се опитват да ги осъществят. Рицарят на печалния образ избира действието, без да се съобразява с това, че средствата, които е избрал са безнадеждно остарели. Дон Кихот непреклонно вярва в способността си да промени света, да го направи по-добър. Хамлет осъзнава, че светът, в който живее е подвластен на злото, че е лишен от нравствени ценности. Той не може да се примири с несправедливостта, която го заобикаля, но осъзнава човешката си слабост и невъзможността сам да промени света. Това определя неговия трагичен характер, обяснява бездействието му, колебанията и съмненията, които го разкъсват.

Хуманната същност на човека, принуден да живее в "разглобеното време" на бездуховност и девалвация на морала е подложена на изпитание. Дон Кихот и Хамлет съхраняват човешкото в себе си. Единственият начин да останат докрай