(Хамлет Хамлет)

Завърнал се от Витенберг притегателен ренесансов и образователен център за хуманисти, Хамлет е трагично самотен в Дания, защото той попада в разгулния средновековен кралски двор, където властва доноса, предателството и отровата. Още в началото на трагедията Марцел стражата на двореца, загрижено подхвърля Има нещо гнило в Дания и това се оказва горчива действителност и за Хамлет. Страшен е за него разривът между всичко, което младият принц е знаел за живота, в което той е вярвал и непосредствената реалност в Елсинор.

Когато научава за смъртта на баща си, героят е огорчен от загубата на любимия родител, но най-вече на дивния човек, идеал за крал. Още по-голям удар му нанася бързата женитба на майка му за чичо му. Постепенно Хамлет започва да се разочарова от любимата си и не на последно място от приятелите си. Той губи интерес от света около него. Главният герой извървява дълъг и мъчителен път, в който осъзнава, че човека е квинтесенция на праха, , че не е венецът на природата, че той не го радва вече, че трябва сам да се бори срещу нравствената поквара в обществото. Това става предпоставка за вътрешният конфликт на Хамлет.

Но началото на конфликта му и най-жестокият удар, който Хамлет получава е срещата му с призрака и сблъсъка с истината за смъртта на баща му. Той се изправя пред дълга си на син да отмъсти за убийството, но дългът му на хуманист не му позволява. Рухва идеализмът на датския принц, той вече не може да бъде мечтател, оптимист. Душата му е обсебена от съмнения, недоверие и мъка. Те го правят още по-самотен, още по-трагичен. Тъжната истина, че не всичко е такова, каквото изглежда, че доброто е илюзорно понятие, а злото - жестока, натрапчива реалност, променя коренно поведението на Хамлет. Той започва да вижда времето без бряг, тъй както са и злините в действителността. Хамлет осъзнава, че не може да се пребори с всички пороци и злини, но въпреки всичко иска да промени морала на обществото. Затова той се преструва на луд, слага си маска, с която да може да изрече ненаказано някои истини. Полоний твърди че е лудост, лудост е, но има система в нея. Но от породилият се конфликт в Хамлет идва и неговото бездействие.

Отчаяният Шекспиров герой започва да се съмнява в болката си за убития родител. Хамлет се обвинява в подлец и жалък раб . В този монолог Хамлет се разобличава като хуманист, той е възпитан като такъв и трябва да е сигурен в справедливостта на оценката си. Така конфликтът му се разширява и задълбочава от синовния дълг и дълга на хуманист до конфликт между разума и сърцето му. Като син той трябва да отмъсти, но мисленето му на разумен човек изискват той да види същината на проблема и да осъзнае мотивите. Големите обиди, които Хамлет си нанася се дължат на разочарованието от неизпълнения дълг. Думите На работа, мой ум! показват, че той иска да премисли нещата, които го терзаят и да намери справедливо наказание за Клавдий. Въпреки, че се убеждава във вината на краля, Хамлет се още не е готов да го убие. Той търси оправдание пред себе си, търси решение на проблема си.

За да открие това решение Хамлет си задава въпроса : Да бъдеш или не? с него той се поставя пред дилемата да живее или не. Той избира да живее като разбира сам по себе си, че животът е ценност. С този свой избор принца се отърсва от възвишения идеализъм. Но той също така съзнава, че ако живее трябва да се бори срещу всичко и всички, срещу несправедливостите, срещу злото, трябва да промени света. В следващата част на монолога Хамлет прави описание на реалността - трябва да търпи високомерието и ниския морал. Разочарован е и от обществените институции, гнети го това, че недостойните се присмиват на достойните. Осъзнава, че мисълта е неговата сила, а тя го спира - принципите му не му позволяват да бъде действен, прям, борец. Хамлет осъзнава, че трябва да се бори и се бори със словото, а именно това е цивилизованата борба : Ще я промуша със кинжлна реч, но от кинжала стой, ръка, далеч.