Ренесансът е време, в което човешката личност се превръща в основна ценност и мяра за нещата в света. Новите хуманни разбирания поставят високи изисквания пред човека, учат го да бъде отговорен за своите действия и да ги съобразява с нравствените изисквания на ренесансов тип мислене. В литературата от това време голяма популярност добива въпросът, какъв трябва да бъде човекът на наовото време, кои са важните черти в неговия характер и какви принципи следва да определят поведението му.

Трагедията Хамлет разглежда ситуацията на сблъсък между порочния ред на стария свят и новата мяра за свобода и цивилизованост на епохата. Дания всъщност представя случая на всяка една страна, в която царуват варварските порядки на ожесточени и безогледни борби за престола, за богатство и престижно обществено положение. Тя се превръща в сцена на неизбежния сблъсък между стария и новия свят, който ще доведе до промяната и ще очертае посоките на бъдещото развитие на човечеството.

Двамата герои, които са основни противници в пиесата и се ръководят от противоположни ценности са Клавдий и Хамлет. Клавдий представя образа на завършения злодей. Под негово ръководство Дания е заприличала на тъмница. Тя е място, където човешкия дух не може да бъде свободен, където лицемерието и шпионирането осигуряват добри позиции и благоразположено отношение от страна на владетеля. Може да се каже, че датското общество като цяло олицетворява различни човешки пороци и недостатъци на епохата. Тук към страната на остарелите разбирания могат да бъдат отнесени образите на Розенкранц и Гилдернстерн, Полоний, Лаерт, а също и образът на Офелия.

Розенкранц и Гилдернстерн олицетворяват пълната липса на принципи. Използвайки приятелството си с Хамлет, те опитват да се доберат до причините за неговото поведение и не се поколебават да го изпратят на гибел по поръка на краля. От своя страна Полоний представя емблематичния образ на слугата двуличник и лакей. Той е готов да извърши нечестиви дела, за да запази благоразположението на Клавдий към себе си. Неспособен да се издигне над ограниченото си лицемерно мислене, Полоний е възпитали децата си според остарелите разбирания за дворцов етикет. Именно възпитанието на Офелия не й позволява да разбере своя любим и да го подкрепи в самотната му борба. Тя е жертва на ограниченията на времето, на нормите, наложени й от стария свят. Подобна е и участта на брат й Лаерт. Той е противопоставен директно на образа на датския принц по отношение на реакцията си спрямо убийството на баща си. Хамлет и Лаерт са приблизително на еднаква възраст, те принадлежат към младото поколение и са бъдещето на Дания. И двамата загубват бащите си преждевременно, но за разлика от Хамлет, който дълго време обмисля справедливостта на наказанието над убиеца, Лаерт се втурва сляпо към родовото отмъщение. Той е роб на дворцовите правила, на сляпото подчинение на външни норми. Ето защо Лаерт изпада под влиянието на Клавдий, той не е научен да мисли самостоятелно и да взема собствени решения за нещата.

В тази реалност единственият, който е успял да надхвърли ограниченията на средата и да възприеме ценностите на европейската хуманистична мисъл, е датският принц Хамлет. Той е възпитаник на Витенберг- едно от средищата на ренесансовото