ХАМЛЕТ" - АНАЛИЗ НА ДРАМАТИЧЕСКОТО ДЕЙСТВИЕ

Хамлет" е първата от поредицата велики трагедии на Уилям Шекспир. Откакто е създадена (ок. 1601 г.), тя привлича актьори, театрална публика, критици. Играна е много пъти и главният образ се счита за връх в актьорската кариера. Интересът към трагедията се дължи както на любопитната интрига, така и на сложния и все докрай неизяснен образ на главния герой датския принц Хамлет. Поставените в нея общочовешки проблеми осъществяват допир с всички времена и поколения.

I Действие

Първата сцена от I действие въвежда в среднощния Елсинор замъка на датските крале. Мразовитата нощ и мъртвата тишина са наситени с тайнственост. Бдят само стражите. Привидно са спокойни, но разменените кратки реплики разкриват, че сърцата им са овладени от смъртен ужас. Вече две нощи им се явява Призракът на наскоро починалия крал Хамлет. С тежка крачка, въоръжен до зъби, той обхожда постовете. Появата му те отдават на слуховете за предстояща война с младия норвежки крал Фортинбрас, чийто баща преди години е сразен от крал Хамлет, но това е само предполагаемо обяснение.

Неясната причина за присъствието на Призрака, както и неговото мълчание (в средновековието се смятало, че призраците се появяват, защото душите им са неспокойни и имат какво да съобщят на живите), създава напрегната атмосфера и предрича беди: ХОРАЦИО: Как точно да го обясня, не зная,

но чувствам,-че туй вещае смътни

брожения във нашата страна.

(I д., 1 сц.)

В началото на 2 сцена тържествено се появяват новият крал Клавдий и кралицата, съпроводени от царедворци. Кралят многословно обяснява мотивите на своята женитба и конкретния повод на събирането да се изпрати писмо на болния крал на Норвежко, брат на стария Фортинбрас, да възпре племенника си Фортинбрас от поход срещу Дания.

За първи път се появява младият принц Хамлет, облечен в черни траурни дрехи, тъжен и затворен в себе си. Склонен към меланхолия и мнителен по природа, той не крие обзелите го чувства. Смъртта на баща му го потапя в дълбока скръб, но още повече го съсипват изневярата на майка му и самообявяването на чичо му за крал.

Отчаянието му е напълно обяснимо до вчера щастлив син на славен баща, подготвящ се за образован крал, днес той изведнъж е загубил всичко скъпи родители, трон, роднини. Най-близкият сродник му е отнел полагащите му се престол и подкрепата на майката-кралица. Ето защо Хамлет не би могъл да бъде добре настроен към чичо си Клавдий (вече крал) и е готов да отговори остро на всяка реплика, отправена към него:

КРАЛЯТ: А ти мой сроднико и сине Хамлет?

ХАМЛЕТ: (настрани) Премного сродник, твърде малко син!

КРАЛЯТ: Все тъй далеч от нас и скрит от облак?

ХАМЛЕТ: 0, не, кралю, - тъй близо, че слънчасвам!

ХАМЛЕТ: Изглежда?" Не! При мен изглежда" няма!

Едва прикритото раздразнение предизвиква укорите па краля:

КРАЛЯТ: Не е туй мъжка скръб и то издава бунтуваща се срещу бога воля, неиздръжлив характер, крехка вяра, необработен ум.

По този начин основният конфликт в трагедията е очертан. Един срещу друг