Монологът на Хамлет

В монологът Хамлет героят изразява цялата своя мъка на хуманист, в своята безпомощност и богатство на мисълта.Монологът ни кара да се замислим и да разсъждаваме за смисъла на живота , за раздвоението на човешката личност. Животът срещу смъртта. Но дали това е именно въпросът, който Хамлет си задава - "Да бъдеш или не..." Може би дилемата е по-скоро в това да бъдеш, но как. Дали да запазиш ценностите, които са ти останали. Думите му разкриват личност със скована воля, попаднала като че ли в някой лабиринт, който е погребал всичко светло на земята. Трагичното звучене на монолога е резултат от страданието и разочарованието на литературния герой от неправдите на света.

Да бъдеш или не - туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш,

стрелите на сеирепата съдба,

или обнажил меч да се опълчиш

да се опълчиш срещу море от мъки

и в таз битка да ги зачеркнеш всички?

По този начин започва монологът на Хамлет. В него Шекспир поставя драматичното търсене и отговора на вечните човешки въпроси свързани с морала в човешкия живот. Реторичните въпроси на Хамлет са не само негово търсене за същността на живота, но и неразрешени от човека нравствени проблеми за вечната борба м/у доброто и злото.Той е раздвоен, защото трябва да реши дали е по-достойно да понесе "стрелите на свирепата съдба" или с меч в ръка да се опълчи срещу море от мъки и така да ги премахне. Това обяснява защо Хамлет се колебае да изпълни дадената дума пред паметта на баща си, като премахне злото. Но сам човек не би могъл да се справи с него.Душевното му състояние е породено от разочароващия го свят. През ума на датския принц дори минава мисълта за самоубийство. Той се опитва да прозре същността на смъртта -начин да се освободи от разочароващия го свят. Ако с нея изчезват "душевният гнет" и болката, то това е дар от Бога. Но поради ужаса от отвъдния свят не се самоубива, защото нищо не му гарантира, че мъките там в онзи чужд свят ще бъдат по-малко. Хамлет се чувства обречен в този свят на мъки и неправди. Той е изгубил вяра в човека, защото в заобикалящата го среда не вижда човека. Бесният стремеж към злото, жаждата за власт и богатства, безмерният егоизъм са убили всички човешки добродетели: и другарството и съпружеската вярност, и любовта

Извод:Чрез своя монолог Хамлет ни кара да се замислим за смисъла на живота и дали сме готови да се опълчим с/у злото и неправдите или просто да ги загърбим.Дали сме достойни да бъдем или не.