ХАЛОГЕНОПРОИЗВОДНИ

(доц. Георги Велинов)

Халогенопроизводните на въглеводородите се разглеждат като произлезли от съответните въглеводороди чрез заместване на водородни атоми с халогенни. В частност халогенопроизводните на алканите могат да се разглеждат като получени от алкани, в молекулите на които един или повече водородни атоми са заместени с атоми на хлогенни елементи X = F , Cl , Br или I .

Според броя на халогенните атоми в молекулата си халогенопроизводните биват:

• монохалогеноалкани:

CH₃Cl - хлорометан или метилхлорид;

CH₃CH₂Br - бромоетан;

CH₃CH₂I -йодоетан.

• дихалогеноалкани:

CH₂Cl₂ - дихлорометан;

ClCH₂ CH₂Cl -1,2-дихлороетан;

• полихалогеноалкани:

1,1,1,2,4-пентахлоробутан;

В зависимост от вида на халогена те биват: флуорни, хлорни, бромни, йодни и смесени халогенопроизводни:

хлороетан бромометан флуороетан йодометан

1,1-дибромоетан дихлородифлуорометан

Най-голямо приложение намират монохалогенопроизводните на алканите, наречени халогеноалкани или алкилхалогениди. Тяхната връзка с алканите може да се представи със следната обща схема:

Флуорните и йодопроизводните се получават по други методи. Йодът привидно не реагира с алканите, докато флуорът, поради своята голяма реактивоспособност, ги деструктира - вж. АЛКАНИ.

Според вида на въглеводородния остатък халогенопроизводните се подразделят на: производни на наситените, на ненаситените и на ароматните въглеводороди: