Чудомир

Хайде, както рече баба Яна...

Има една дума: за отсечена глава само лек няма, та и чичовата Манчова

работа е такава, ама нали е човек!

От пролетес го е защракала една глава, щрака, щрака, та очи не може да

отвори. И да е поне цялата, а то една територия само над лявото ухо - да

има, да има една плесница място.

Колко му се не моли чина Мина да иде в града при доктор. Не ще и не ще.

- Аз, казва, ако ще мра, самостоятелно ще си умра. Нямам нужда от доктор.

Седи си приведен до огнището, натиска с длан болното място, смуче празна

лула и не взема мерки за облекчение. По едно време го загърчи здравата,

превзе го невярната, легна, укроти се и поомекнал.

- А бре, Манчо - рекла му веднъж чина Мина. - Хайде, не щеш доктор, не

щеш фелдшер, да извикаме баба Яна врачката тогава. Ще ти прочете,

жената, тревица ще ти свари, дано помощ се намери. Какво беше пък туй

нещо, какво беше туй чудо!

Чичо Манчо я погледнал с бялото на окото, изпъшкал и рекъл:

- Ако щеш, и Айша циганката доведи. Все ми е едно. Аз виждам, че скоро

ще ме пренесат по гръб през село. Прави каквото знаеш!

Хукнала се завчас чина и довела баба Яна. Дошла тя, клекнала до главата

му като насадена кокошка, бутнала по болното място, блещила се,

прозявала се и отсякла:

- Уроки, синко! Уроки, майка! На лошите уроки си налетял, ами да вземеш

да идеш на самодивското кладенче в Усойната. Иди там, вържи червено

конче на вършините, плисни се три пъти с водица по челото и три пъти

речи: "От ляв човек дошло, да иде в лява гора, дето растат леви клони и

леви пръти, леви прът и леви дъбе, дето се ражда ляв дивеч и стърчат

леви камъни; ако е дошло от ляв мъж, да му падне лява страна, ако е

дошло от лява жена, да й падне лява буза." Речеш ли го, като с ръка ще

ти го отнеме от челото света майка Богородичка. Ще ти светне пред очите

и ще забравиш, че е било някога.

Нали е неверник чичо Манчо, нищичко не й рекъл. Извил глава на другата

страна, изсумтял като вол, когато го коват, и туй му било приказката.

- Остави го, остави го ти него - дръпнала я настрана чина Мина, -

неговата глава е дебела и лесно не увира. Остави аз да се разправям

нататък. Аз да я нареждам. - И тръгнала да я изпрати. На двора, пред

вратника, баба Яна повторила и потретила приказките, запомнила ги чина и

вечерта, като го усилила пак болката, убедила го да се съгласи да иде на

кладенчето.

Впрегнали сутринта колата, качил се чичо Манчо, взел Тенко, малкият им

син, поводите и поел на път. Чина Мина ги изпратила накрай село, до

моста, казала му още веднъж онези думи, дето ще ги изприкаже, кога

стигне там, и се върнала да разнима квасника.

Вървели, вървели с колата, стигнали до Синия вир, гдето пладнуват