Има ли смисъл да умре човек в младост и сила мъжка според стихотворението

Хаджи Димитър

Проблемът за смисъла на саможертвата е основен за творбата. Лирическия говорител сам се пита стрували си човек да пожертва живота си, най универсалното човешко благо, и как може да оправдае тази саможертва. Творбата е превърната в поле на изключително силни сблъсъци, в които са противопоставени живота и смъртта; страданието породено от тази смърт и нейната възхвала; битовата и митологизираната родина; конкретното историческо време и универсалното човешко време; ниското робско пространство и високото свободно пространство.

Теза Да умреш в разцвета на своя живот е трагично и нелепо защото животът е най голямото благо за човека. Когато обаче личността е устремена към друга ценност,

по- висока от живота тя избира саможертвата за да реализира тази ценност в живота на другите. Именно това придава смисъл на саможертвата като я прави едновременно трагична и величава.

Аргументация- 1. Творбата смислово е изградена на принципа на тезата и анти тезата.

1. Безсмислено е да се умре, когато човек е в младост и сила мъжка и когато неговите цели не могат да се постигнат със смъртта му. За аргументация на това твърдение ни помага анализа на първата смислова част на това произведение ( 1 и 4 строфа). Тя съдържа тезата за безсмислието на саможертвата в името на една затънала в робската си битност земя. Парадоксите започват още в началото. След въвеждащото жив е той, жив е. текстът заговаря за умирането на юнака. Картината на тази смърт е безжалостно жестока с хиперболичното потънал в кърви , с експресивния образ на предсмъртната агония, със строшената сабя и захвърлената пушка. В контраст стои картината на жътвата долу в полето. Лирическият говорител вътрешно се разкъсва между реалността умирането на героя и нежеланието си да приеме този факт, между възхищението от героичния жест на юнака и огорчението от нехайната залисаност на останалите в трудово всекидневни битови дейности. Противоречивото единство на тези два типа човешки дейности умело е изразено чрез двойнствения образ на жътвата. (Жътва като битова дейност и жътва като покосението без време в борбата млад живот) .

2. Да се умре в бой за свобода има висок смисъл, защото такава смърт, постепенно прави свободата ценност и за другите. Съхраняването на неговата саможертва в паметта на всички устремени към свобода осигурява безсмъртието му. Чрез стиха тоз който падне с категорична убедителност е заявена идеята за безсмъртието. Лирическият говорител е намерил своето решение на проблема, който го вълнува. В тези стихове той съизмерва две ценности универсалната за всички хора ценност в живота и онази също универсална ценност която сам изповядва свободата. Той отсъжда на падналия в бой за свобода бесзмъртието един вечен копнеж на хората.

Художествените персонажи са означени с изразите: тоз, който падне в бой за свобода, земя, небо, звяр, природа, певци.

Докато в първа част членуваните форми: Балканът, полето, небето, правят означено в текста пространство конкретно, то във втората част, земя, небо, очертава едно