ГЪЛЪБОВИ ПТИЦИ

Птиците от сем. Гълъбови са древни спътници на човека. По данни на археолозите гълъбът бил известен в Египет още преди 5000 г. В древна Елада гълъбите били свещени птици и били използвани като вестители за победителите от Олимпийските игри. В древните азиатски държави гълъбите също били свещени птици.

Прародител на съвременния домашен гълъб е дивият скален гълъб. Окраската му е от светлосива до тъмносива с 2 черни ивици на крилата и зеленикави багри по гръдните пера. В България се среща из скални проломи, скалисти морски крайбрежия, скалисти островчета, пещери.

Познати са около 300 вида от сем. Гълъбови. Разпространени са навсякъде по земното кълбо с изкл. на полярните и антарктичните райони. Най-много видове има на Малайския архипелаг, в Австралия и съседните й острови. Сред тях има пъстри, яркообагрени птици, които приличат на папагали. Най-едрите се срещат на о. Нова Гвинея. С размерите си, синьо-зелената окраска и великолепната си качулка, напомняща пера от шлема на древен войн, те се различават от българските видове.

Гълъбовите птици се хранят главно със семена на различни диви растения. Сред живеещите в тропичните страни има видове, които ядат плодове на дървета.

През XVI в. били унищожени 3 вида от 2 рода гълъбови птици, разпространени на островите Мавриций, Бурбон и Родригес (Маскаренски острови в Индийския океан). Широко разпространеният в Сев. Америка скитащ гълъб е напълно унищожен в началото на XX в.

В България се срещат 5 вида от 2 рода на сем. Гълъбови див скален гълъб,