ГЪБИ

С гъбите човек се среща често. Плесента, покриваща коричка хляб това е гъба. Появилото се на стената във влажно помещение зеленикаво и неприятно петно също е гъба, развалила се е ябълка и това се дължи на гъба. Какво са гъбите групи организми, които нямат хлорофил и не могат да фото-синтезират. За развитието си те използват готови органични вещества. Обикновено гъбите растат върху растения, но също и върху животни и особено върху остатъците от тях. В едни отношения гъбите напомнят животните (имат хетеротрофно хранене, клетъчните стени са от хитин, а не от целулоза и др.), а в други - растенията (нарастват неограничено, прикрепени са и изсмукват от субстрата хранителни вещества), но имат и белези, характерни само за тях (цикъл на развитие и др.). Докато растенията са продуценти (производители), а животните консуматори (потребители), гъбите в екосистемите и в биосферата са редуценти (разрушители) те преработват по-сложни органични вещества в по-прости и заедно с някои бактерии ги правят отново достъпни за растенията. Науката за гъбите се нарича микология.

Гъбите са познати отдавна на хората. За храна били използвани още в дълбока древност. Древногръцкият учен Теофраст (372 287 г. пр.н.е.) описва в трудовете си печурка, трюфели и др. Гъби били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете.

Гъбите са ценни в хранително отношение. По химичен състав са сходни със зеленчуците и с продуктите от животински произход. В гъбите, както и в зеленчуците и плодовете, се съдържа голямо количество вода 84 92 % (предпоставка за бързо разваляне) и сухо вещество - 8 - 16 %. Основната им съставна част са азотни вещества, от които до 80 % са белтъци. При тях белтъците са повече, отколкото в някои зеленчуци. Богати са на витамини (B₁, РР, D, дори А) и на неорганични соли.

Гъбата представлява паяжиновидна гъбичина (мицел), скрита в почвата или в друг субстрат. А това, което хората поставят в кошничката и използват за храна, е само плодното тяло на гъбата. Обикновено само плодното тяло се нарича гъба, като се забравя мицелът й.

Гъбите се размножават чрез спори, които са съвсем малки по размери 3 100, по-рядко и повече. Докоснете ли случайно стара гъба пърхутка от нея се издига малко кафяво облаче, което се състои от множество спори. Спорите са разнообразни по форма и размери, не са еднакви по обвивката си и по начина на образуване. Затова белезите им широко се използват за разпознаване на отделните видове. Може да се разглеждат с микроскоп (вижда се устройството, формата и размерите) или с невъоръжено око (в обща маса). Ако поставите върху бяла хартия зряла гугла от печурка (плоска или ливадна) с пластинките надолу и я вдигнете след няколко часа, ще видите лъчиста фигура. Тъмните лъчи са съставени от множество спори. Тази фигура се нарича спорова картина. При различните видове гъби споровата картина не е еднаква, особено по баграта напр. при сърнела (обикновена, бяла и зърнеста) е бяла, при червена млечница кремава (с червеникав оттенък). При масловки, манатарки и др. споровата картина не е лъчева, а е съставена от точици: при зърнеста масловка жълто-кафяви, при есенна масловка охренокафяви, при бронзова манатарка масленокафяви и т.н. Спорите на повечето видове са много издръжливи и запазват способността си да покълват дори десетки години.

Гъбите се размножават вегетативно чрез разкъсване на мицела. По този начин се размножават и култивираните гъби. При половото размножаване на гъбите има голямо разнообразие и затова то също се използва за класификацията им.

Мицелът расте от ранна пролет до късна есен, като за това време нараства с 10 30