Забравена парола?
Начало на реферати

ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА АРХИТЕКТУРА


Елементи на родийския ред

Колона - Ордерната колона, с редки изключения се състои от база, тяло и абак. В най-древните дорийски паметници колоните са били дървени. Те са прототип на появилите се по-късно каменни колони. Дървените имали примитивна каменна база. С появата на каменните колони, които били достатъчно дебели в основата си, базите станали излишни. Така дорийската колона стъпва направо върху стилобата без база.

Тяло на колоната - За да се откроява по-добре на фона на стената, тялото на дорийската колона е канелирано. В началото канелюрите били по-плитки, а по-късно стават по-дълбоки, но броят им остава винаги 20. Всеки две съседни канелюри се пресичат в остър ръб и много рядко в плосък (целящ избягване отчупването на ръба при транспорт и монтаж). Ролята на канелюрите е да подчертават стройността на колоната и да изявяват статичната й функция. Канелюрите се маркират в двата края в каменоломната. Маркировката служи за отправна точка и едва след монтажа канелюрите се одялват напълно като се започва отгоре и се слиза надолу. В началото тялото на колоната е монолитно. Поради поримитивната техника на повдигане, транспортирането и монтирането били много трудни операции. Затова през класическата епоха тялото на дорийската колона се изпълнява от барабани.

Свързването на квадрите и барабаните е без спойка. То изисква перфектна обработка на допирните повърхности, така че фугите остават почти незабележими. През VI в. допирните повърхности се одялват гладко, а от V в. нататък – с анатирозис /оглаждане само по венеца, което води до икономия на време и труд/. Отделните части на колоната се свързват с помощта на вертикални дървени или метални връзки (втулки) Дървените са от маслиново или друго силно смолисто и хидрофобно дърво, а металните от желязо или бронз. Металните предварително се прикрепват с разтопено олово към горно лежащия архитектурен елемент. Към отвора в долно лежащия се издълбава плитък улей, по който се налива разтопено олово. Улеят винаги показва позицията на елемента - т.е. горната му повърхност. Хоризонталните връзки между отделните елементи представляват дьрвени или метални скоби с П-образна форма или т.н. лястовича опашка. Те също лягат в предварително оформени легла и се заливат с разтопено олово и позицията им е индикатор за определянето на горната повърхност на елемента.

ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА АРХИТЕКТУРА facebook image
Публикувано от: Красен Станков

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.