Начало на реферати

ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА АРХИТЕКТУРА



Заключение

В края на краищата най-великите постижения на класическата гръцка архитектура са много повече от обикновени красиви сгради. Гърците се опитали да оформят своите храмове в хармония с природата, като ги конструирали от точно измерени елементи в такова съотношение, че да създават съвършено съчетание. Гръцките храмове изглеждат устойчиви, защото са управлявани от строга логика. Техните храмове изглеждат почти живи. Те постигат този триумф главно чрез архитектониката – изразяването на структурните сили и контрасили, които действат в сградите и създават съвършен баланс между тях. Това е истинската причина, поради която в толкова много периоди от западната история ордерите са считани за единствена вярна основа на красивата архитектура. Те са така съвършенни, че не могат да бъдат надминати, а само достигнати.

В началото римската архитектура се развива под влиянието на древногръцката архитектура и едва към края на първата република придобива собствен облик.

Римските храмове възприемат типа подиумен храм с предверие и открита стълба. Насочеността и фронталността често се подчертават, чрез разполагането им на наподобяващ форум площад.

Римската архитектура относително късно добива собствен облик. В еволюцинното си развитие Италия изостава от Егея. Римляните са малцинство сред италйските племена, етруските и гръцките, но многовековната експанзия създава римско-италийското стопанско и културно прастранство, в което сбствените традиции се сливат с възприетите влияния. Тези исторически предпоставки обясняват многопластовостта на римската архитектура. Етруски, гръцки и източноелистични елементи се наслояват върху старосредиземноморски-италийски основи.

Най-важната от тях е първичният възглед за архитектурата, като пространство. Той определя римското схващане - различно от гръцкото - за обема, като пространствена обвивка, оформлението на затворени отвсякъде площади, предпочитанието към сводове и арки. Рим предпочита симетрични и осеви пространства. Осовият кръст на кардо и декуманос е в основата още на етруските планове. Той, както и ориентацията по посоките на света, има аналози в източните цивилизации. Римляните го използват като организационен принцип в малките и големи сгради- комплекси и в градоустройството. Същевременно в Рим се създават нови архитектурни системи и типове сгради,обслужващи обществени и жилищни постройки за непрекъснато нарастващото население на големия град. Значимите архитектурни задачи вече се възлагат не от сакралното строителство, а от градоустройственото и представителното обществено строителство в Рим и провинциите - с базилики, театри, амфитеатри, форуми, а по-късно най- вече с големите терми. В държавната архитектура на Римската империя се преплитат старосредиземноморският усет за пространство, италийско-етруското чувство за ред, елинистичната широта и формализъм, римската конструкция и организация.
Римското "инжинерно строителство" обобщава натрупания при строежа на водопроводи, тунели, мостове, крепостни стени опит и създава нова строителна техника с масивни стени, подпорни стълбове, арки и сводове от камък, тухли и лят бетон.

ГРЪЦКАТА И РИМСКАТА АРХИТЕКТУРА facebook image
Публикувано от: Красен Станков

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.