Гео Милев

Грозни прози - Смърт

Вечерната навалица по тротоарите. Под студената кихавица на желязното зимно

небе. Безконечен черен дъжд. И жълтите лиги на електрическите лампи: стичат се

надолу по мокрите тротоари и се заплитат в краката на приходящите.

На отсрещната стена на площада стоят силуеите на строени един след друг файтони

с неподвижни файтонджии на капрата. Бързите линии на пролетяващи автомобили и

случайни отблясъци от мокри чадъри разсичат от време на време картината.

По всички ъгли - посред черния поток на публиката - викат вестникопродавци с

тежък сноп вестници под мишница. Старци с късо продупчено на лактите палто,

жени с големи скъсани обуща, които зеят от края на тротоарите право срещу

кресливите витрини на магазините. Беднота от скверните улички на предградията.

Пролетарии.

Техните прегракнали от глад гласове ликуват:

- Карл Либкнехт и Роза Люксембург убити при опит за бягство.

Вечерната навалица - черна под жълтите лиги на електрическите лампи - се

разлива в свирепа усмивка по мокрите тротоари на Постдамерплац.