Гео Милев

Грозни прози - Питомци

Девическият католически пансион отива на разходка. Скромни момичета в нови

тъмносини рокли и черни престилки - наредени по две в дълга редица.

Млечнорозови лица без усмивка; забулени с тънката печал на таен копнеж.

След тях бавно вървят две католишки монахини - с бели колосани забрадки и дълги

броеници на пояса.

Пансионът минава през шумната неделна навалица от доволни мъже и напудрени

жени. Млади господа с бастончета и с хризантеми на бутониерата поглеждат с

похотливи очи млечнорозовите лица на пансионерките. Тънката печал на копнежа по

лицата им се сгъстява в бледен свян.

По отсрещния тротоар минават върволица деца в сиви шаячени дрешкии - сираци от

войната. Една старомодно облечена госпожа ги придружава - мокра от влагата на

техните измъчени очи.

Девиците от католишкия пансион поглеждат наскърбени сивите деца:

- Бедничките! Колко са бледни...

Млечнорозовите питомки от католишкия пансион отминават между неделната

навалица.

Булевардът шуми от похотливи смехове, пъстри дамски шапки, копринени чорапки и

златистото дразнене на пролетния въздух.