Гротесковият свят на хората марионетки

( Интерпретативно съчинение върху Дамата с рентгенови очи на Светослав Минков )

Хуморът,пародията,сатирата и гротеската-това са различните форми на смешното в творбите на Светослав Минков един от писателите,които заемат достойно място сатирата на българската литература.

Времето с модерно преобърнатите стойности,рефлектира в мисловия свят на твореца и той се докосва до една реалност оказала се деформирана същност на хуманността.Обществената действителност застава пред писателя със своята неискреност скрита зад фалшива клоунска маска.Хората се превръщат в марионетки,участници в жалкия показен парад на бездуховността.

Със средствата на сатирата Минков умело иронизира и отрича пророците на хайлайфното общество.С името на прочутия институт за разхубавяване Козметикум Амулет-салон за дамска хирургия,авторът съчетава две думи.Козметика,която е много важна за една дама от висшето общество и амулет,като медальон от древния свят, който ти дава специални качества.С тези две думи той получава име на салон , в който няма да остане и дама , която да не го е посетила.На фона на този салон за разхубавяване авторът разкрива гротесковият свят на висшето общество от началото на двадесети век.

Той описва петте дами,седящи в салона,като елегантно облечени,грижливо гримирани ала все пак толкова грозни... .Все едно първо им дава някаква видна красота,с която читателят да си ги представи,но след това го връща в реалния свят и му показва, че все пак дори и грижлива гримирани,грозотата им може да бъде забелязана от далечно разстояние.

Видимото,материалното и физическото властват и присъстват в този свят ,сам определил себе си като висше общество.Богатството им дава възможност да се превърнат в приказни хубавици,но те не ги правят духовно богати и ценностно ориентирани.Влизайки като стокилограмови дами,жените посещаващи този слон излизат бледолики и стройни като манекени.И все пак им липсва духовност,която да ги впише във висшето общество.Манипулаторът Чезарио Галфоне постига това с някой евтин трик ,чийто трик вдъхва кураж на всички дами,но все пак след като те станат мадами,той им отнема и единствената духовност в тялото им и те се превръщат в марионетки.

Главната героиня,носеща името Мими Тромпеева е една от тези дами посетили този салон.Авторът избира това име по единствената причина,че тя има някакъв недостатък.Макар и първото й име да е нормално,второто име подсказва,че тази дама е надарена с грозота.Грозотата в нея са нейните кривогледи очи,които я изписват от хайлайфа.

Преди да попадне в прочутия институт Козметикум Амулет-салон за дамска хирургия,отчаяна напълно от външния си вид ,решава да постъпи в манастир.Но все пак ,когато минава по пътя,мислейки за решението си,тя попада на салона и още от името и вдъхва увереност ,че може да отиде на по-добро място.След като попада в прочутия кабинет на Чезарио Галфоне ,тя остава развълнувана ,докато той не я успокоява с неговите ласки и приятни думи,които всяка дама ,която е много грозна,чувайки ги би се превърнала в богиня на хубостта-една феноменална Венера на двадесети век,с парафинени гърди и рентгенови очи.

Така и става с главната героиня.След още няколко ласкави думи,изречени от този маестро на красотата и тя вече е готова за операция ,която би я вмъкнала във висшето общество .Все пак това се случва и останалата част от разказа се превръща в дневник на героинята,в който тя описва новия си по-добър свят.