ГРИЗАЧИ

Познати са общо около 1600 вида гризачи, от които в България се срещат около 30 вида от 21 рода и 7 семейства. Много видове гризачи се приспособяват лесно към различни условия на живот. Сред тях има видове, които се разпространяват заедно с човека или след него, стават негови постоянни спътници" (синантропни видове) напр. домашна мишка, сив и черен плъх и др.

Общият вид и развитието на органите на гризачите са в съответствие с различията на екологичната обстановка. Така например тушканчиците са нощни обитатели на пустинята. Скачат със задните крака като кенгуру и леко се движат по ронливата земя, а големите очи, дългите вибриси (специални косми около устата, носа и очите) и големите уши им помагат отлично да се ориентират в тъмнината.

Сред гризачите има много добри плувци и гмурци. Такъв е бобърът, който е и изкусен строител (у нас до XVII в. се срещал европейски бобър, но е унищожен). В плуването не му отстъпват ондатра, нутрия, видра и др. Най-едрият съвременен гризач е капабара (дълга до 130 cm и с маса над 50 kg), която обитава Юж. Америка и вече има опитомени представители. Капабарата също плува добре и се гмурка. Един от най-дребните видове гризачи малка (оризова) мишка (среща се и в България), е с дължина 5 7 cm, с толкова дълга опашка и с маса 5 6 g. Обитава езера, блата, разливи с висока растителност и обработваеми площи. Прави кълбовидни гнезда с диаметър 6 - 13 cm от трева и растителни влакна на височина от 30 до 120 cm сред тръстика, папур, храсти и ориз. Зимува в подземни дупки, като складира запаси от арпа и други семена.

Слепите кучета водят подземен начин на живот и почти не се показват над повърхността на почвата. Очите им са покрити с кожа. В България се среща само малко сляпо куче, което живее в зеленчукови и овощни градини и в люцернови култури. Купчините пръст, които прави, са по-големи от къртичините и са наредени в прави редици. Запасите му от картофи, лук и др. достигат 12 15 kg. Живее единично и е вредител по зеленчуковите култури.

Хомяците и полевките също са приспособени към живот под земята. Опашката им обикновено е по-къса от тялото. У нас из цялата страна е разпространен обикновен европейски хомяк полунощно животно, което се храни с блатна растителност.

Почти всички видове гризачи предпочитат растителна храна, но се срещат насекомоядни видове и дори хищници. Всички гризачи са активни през цялото денонощие. Някои видове прекарват неблагоприятните периоди на годината студове или суша - в състояние съответно на хибернация (зимен сън) и естивация (летен сън). Така например в България сънливците (градински, обикновен, мишеподобен, лешников и горски) спят зимен сън, откъдето идва и името им.

На повечето видове малки и средни по размери гризачи е присъща обща биологична особеност скорозрелост. Те стават полово-зрели още на 2 3-месечна възраст и могат да се размножават. Много видове раждат до 8 пъти годишно до 15 малки. Изчислено е, че в количествено отношение гризачите са около 40 % от всички бозайници и опреде лят основната биомаса в почти всички сухоземни биоценози. При изобилие от храна те се размножават в огромни количества и през такива години полята и горите са пълни с тях. С намаляването на храната гризачите отслабват, започват да боледуват, измират масово, намалява броят им. За търсене на храна някои видове (леминги, катерици) предприемат големи миграции.