ГРАПАВОЛИСТНИ РАСТЕНИЯ

Българското име на сем. Грапаволистни отразява добре характерната особеност на тази група двусемеделни растения листата и стъблата на повечето видове са покрити с груби власинки. Власинките са едри и най-често приличат на четинки. При много видове те допълнително се втвърдяват поради отлагане в тях на варовито или кремъчно вещество. Тази покривка от власинки придава на растенията характерен изглед и при пипане те са грапави или дори бодливи.

Растенията от сем. Грапаволистни се характеризират и с редица други белези. Повечето от тях са треви (едногодишни или многогодишни) , а малко видове са храсти или малки дървета (само в тропичния и субтропичния пояс). Характерни са цветовете и съцветията. Цветовете имат срасла петчленна чашка и срасло петчленно венче, което при голям брой видове и родове е радиално симетрично. Изключение правят малко представители напр. род Айважива (леко несиметрично) и род Усойниче (двустранно симетрично). Тичинките са 5, прикрепени към тръбичката на венчето и редуващи се с венчелистчетата. Плодникът е съставен от 2 плодолиста. Завръзът рано образува допълнителна преграда и така се оказва с 4 гнезда, всяко с по една семепъпка; в него има дълбока централна вдлъбнатина, където е разположено стълбчето. Цветовете при повечето видове са в едностранни връхноцветни съцветия. При едни видове има само едно, при други двойки, а при трети сложни съцветия. Плодът при повечето видове грапаволистни е сух и се разпада на четири части. Само при дървета и храсти има сочни плодове (главно костилкови).

Грапаволистните растения имат и редица особености в биохимичния си състав. Много от тях съдържат алкалоиди; те не съдържат аспарагин и глутамин, а азотсъдържащото съединение алантоин, което се натрупва във вегетативните им органи. Някои видове съдържат разтворена силициева киселина.

Познати са над 2000 вида грапаволистни, които са групирани в над 100 рода и няколко подсемейства. Най-голямо разнообразие има в тропичния и субтропичния пояс, а също и в Средиземноморието, Ср. Азия и Тихоокеанското крайбрежие на Сев. Америка (особено в Калифорния).

В България са разпространени 100 вида от 18 рода, някои от които имат стопанско значение. Багрилната айважива съдържа в корените си багрило, което се използва за оцветяване на мехлеми и спиртни напитки. Като лечебни растения се използват обикновено зарасличе, лечебна наумка, лечебно паче гнездо, видове птиче просо и др. Като градински декоративни растения широко разпространени са незабравките, а също и чуждестранни видове (напр. подсунка). Сред видовете от сем. Грапаволистни у нас има и плевели италианско и дългостълбчесто паче гнездо, европейска подсунка, полско птиче просо, полска, разклонена и изправена незабравка.