трясъци се дължали на разкъсването на робските вериги. На пътят от село Ноевци за връх Китка има скала, на която от едната страна личат гигантски стъпки както от кон, а от другата е като отрязана. Преданието гласи, че това са стъпки от коня на Крали Марко. Днес дърварите точат там брадвите си и се твърди на същото място героят острел своята сабя дипленица.

Не по-малко популярна е легендата за войводата Кракра и за двукратната му победа над византийските войски. Няма човек в пернишко, който да не знае как могъщите защитници на крепостта разгромяват византийците, как ги запращат чак в подножието на Голо бърдо и как Струма дни наред текла кървава. От там носи името си Кървавото - мястото под Голо бърдо, точно срещу крепостта Кракра през река Струма(в началото на Перник).

Според друго предание пък пътя за с. Чупетлово по времето на османското иго бил така забулен от гори, че трябвало да се чуят петлите за да се открие селото. Вероятно от там идва името му.

Популярна тема за преданията е тази за заровено богатство. С нея е свързана легендата за дивотинският манастир Св. Троица. Предполага се, че той е основан в 10 век от Цар Петър. Самата легенда е за времето на османското нашествие. Тогава преди да бъде опожарен манастира, монасите успели да скрият част от богатствата му. Години наред иманярите търсели тези богатства безуспешно. Един ден глас Божи оказал на един дивотинец и жена му точното място. Те натоварили магарето си с инструменти и отишли в манастирището на точно посоченото място, където не с лед дълго открили делва с жълтици. Решили с част от тях да построят манастир. Като се чудели къде, обикаляли с магарето из гората. На едно място то ненадейно спряло, легнало на земята и не се помръднало повече. Точно там бил изграден днешния манастир, а самата местност - наречена Имането.

Забулена в тайнственост е легендата за манастирът Св. Безсребърници Козма и Дамян в Църна гора. Според преданието манастирът е съществувал още от времето на Асеневци някъде под връх Китка, един от оцелелите след турското нашествие и бил културен и търговски център на българите в Софийско, Радомирско, Трънско и Граовско. Когато бил основан Пиродският панаир (около 18 век.), тамошните турци немогли да търпят такова съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред жертвите бил софийският Митрополит, който умира в землището на село Ярджиловци днешната Владишка падина.

След това манастирът бил ограбен и разрушен, останките му личат и днес. Тук едното предание се преплита с друго, според което