Границите на моя език

Първоначално светът е бил еднакво притежаван от всички хора.Но това време бързо отминало.Обединени до огромна степен,хората започнали да целят да достигнат Бог.Определено не са си поставяли граници-всичко земно и неземно е било общо.Бог обаче се разгневил и ги разделил завинаги-дал им различните езици.От този момент до ден днешен хората никога не са се обединили по подобен начин.

Започнали да изграждат собствените си култури.Започнали да се самоосъзнават .Родили се цивилизациите.Именно от Езика.

Днес имаме възможост да се учим от примера на предците ни,за да не допускаме същите грешки.Редица народи са останали в историята ,отнасяйки със себе си словото си.Може би не са намерили начин,по който да го запазят.От друга страна ,днес все още съшествува латинският език,въпреки че латинският народ отдавна не съществува.

Заедно с езика се е променял светогледа на хората.За първобитните светът се е простирал докъдето се е простирал хоризонта.Постепенно е придобил по-широки граници ,резултат на непрекъснатото търсене на новото.Водени от желанието си да разберат за другоселците,хората са усъвършенствали собствения си език и са научили чуждите.

През последните десетилетия се насърчава изучаването на чужди езици за да се улесни комуникацията в съвременното глобално село.по този начин ще сме разбрани в много повече части на земята и ще се чувстваме все по-свободни.

Ако знаеш само Български например ,ти си затворен в рамките на България докато не научиш друг език,който да ти позволи да отидеш на различно място.Незнаещият чужди езици е като слепец-той не може да да види красотите на словото.

Границите на моят език са и граници на моят свят,защото аз мога да отида дотам докъдето той ми позволи.Не мога да си представя живот извън тези граници предполагам че бих разчитала главно на мимически жестове,но това не би ми служило така както словата.Затова всеки ден аз давам всичко от себе си да разширя тези граници,да обогатя езика си ,да овладея нов език-за да се почувствам разбрана където и да отида.Именно тогава оковите ще се строшат и комуникацията ще се улесни.

Например ако знам само български език,аз съм ограничена в рамките на България.Всичко ,което ме заобикаля трябва е на този език,за да мога да го разбирам.Когато посещавам Интернет страници ще съблюдавам да са на моят език,телевизионните канали-също.Ето така се създават ограничителни линии ,които очертават света ми.

Живеем във време на глобализция-хората в света се сближаваме все повече и повече.Оттук би следвало,че и границите ни се сливат и разширяват.

Всеки човек е заобиколен от граници-държавните граници,граници,които сам си създава за да абстрахира от някого или нещо.Но именно границите на езика ми са границите ,които определят моят свят-моята действителност.

За да успее да определи границите на света си ,човек трябва да знае какво всъщност е неговият свят.Моят свят е там ,където са моите близки хора,там,където има хора ,които могат да разберат думите ми,там,където се чувствам себе си.А аз съм себе си когато мога да се изявя по различни начини.А за да се изразя удачно ми е нужен добър езиков запас.Това е моят свят-обграден и изпълнен от Словото .Извън него е светът ,употребяващ непознат език,непознат за мен сега,но може би познат за мен утре.Защото моят свят се променя-той увеличава земите си докато аз увеличавам знанията си.