Иван Вазов

Грамада

Залюбил е млади Камен

Цена хубавица,

И за Цена се милее

Негова душица.

Но не че тя има наниз,

Скъпи огърлици,

Свила ръбени сукмани,

Три върви жълтици.

Не че Цена е прочута

И кметова щерка,

И че бащино й имане

Няма брой, ни мярка;

Но че тя е паметлива

И добра в сърцето,

И защото има очи

Сини кат небето;

И че злато той ще има,

Кат работи честно -

Дор е челяк млад и здрав,

Сичкото е лесно -

Но невеста който търси -

Харно да се взира,

Че веднъжка челяк либи

И веднъж избира.

И Цена е либе свое

Камена избрала:

Нему първен от глава си

Цвете е подала.

На тлъки и по седенки

Двамата се срещат,

По празници на хорото

Един с друг се фащат.

И на извора студени,

С менци кат отива,

Тя го види, че я чака

Вода и дава да напива.

Утром, къде изгрев-слънце,

Там ще го намери,

По вечеря той я чака -

От любов трепери.

По котлите й, като дрънкат,

Че е тя угажда,

По гласът я той разбира,

По стъпките сяща . . .

Любов - тая сладка мъка,

Кой не е я пащал?

Нейни радости и пламен

Кой не е усящал?

Кое младо, кое живо

Тъй не е любило?

Чие сърце в гърди жежки

Силно не е било,

Кога либето да дойде

Часът приближавал,