1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на материалните граждански правоотношения и функцията на гражданския процес по отношение на тях.

Законосъобразно развитие на гражданските правоотношения е налице, когато: а/ насрещните субекти на правоотношението са в съгласие помежду си относно неговото възникване, съдържание и съществуване; и б/ когато те действат съобразно с правата и задълженията, включени в правоотношението.

Проявите на незаконосъобразно развитие на гр. пр-я са: а/ правният спор външно проявено противоречие на правните убеждения на насрещните субекти на пр-ето. При правния спор правото, което едната страна претендира спрямо другата, се твърди, че е вече възникнало. При не правния спор, даже когато се отнася до права, е спор относно бъдещи пр-я. Две са проявените форми на правните спор: - неоснователно отричане на право, което съществува; и неоснователно претендиране на право, което не съществува; б/ неизпълнението на изискуеми задължения обикновено следва отричаното на правото и от тази гледна точка е доразвитие на правния спор, негова последица. Но то може да се прояви и самостоятелно, когато длъжникът, без да оспорва вземането на кредитора, не го удовлетворява било поради липса на средства, било понеже не иска да се лиши от правата, с помощта на които може да удовлетвори кредитора; и в/ предприемането на действия, целящи да осуетят защитата на правото също се свързва с правният спор, а в редица случаи и с неизпълнението на гр. задължения. Тя се явява поради това като завършек на систематично и упорито правонарушение, насочено не само срещу субективно ГП, но и срещу способите за неговата правна защита чрез иск или принудително изпълнение.

Правният ред не може да бъде безразличен към незаконосъобразното развитие на гр. пр-я. За да се самозащити, за да отнеме на правонарушителя незаконната облага от правонарушението,, той трябва да организира и уреди защитата на накърненото /спорно, неудовлетворено или заплашено/ право. За тази необходимост отговаря гражданския процес.

2. Гражданския процес като защита и санкция при отделните форми на незаконосъобразно развитие.

ГП е организиран като защита-санкция: защита в полза на правоимащия санкция спрямо правонарушителя. Задачата е да се възстанови с помощта на държавната принуда законосъобразното развитие на накърненото гр. пр-е. Има три основни способа на защита-санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес:

а/ исковият процес влиза в действие по повод на правен спор. Той цели да го разреши, като издири действителното правно положение между спорещите и го потвърди със сила на присъдено нещо. Тя действа като защита в полза на страната, чието правно твърдение съдът е потвърдил. Същевременно тя действа като санкция спрямо страната, чието правно твърдение съдът е отрекъл. Занапред тя е длъжна да изостави неоснователното си правно твърдение и да съобрази своето поведение със съдебно потвърденото правно положение. Всеки опит на тази страна да поднови правния спор става правноирелевантен, защото силата на присъдено нещо погасява правото на иск. Защитното и санкционното въздействие на исковия процес не се изчерпват обаче със силата на присъдено нещо. При осъдителен иск исковият процес брани неудовлетвореното право, като открива пред него вратите на изпълнителния процес чрез изпълнителната сила, която поражда. А когато искът е конститутивен, исковият процес осъществява принудително потестативно право, като предизвиква правната промяна, към която то е насочено и в която се състои правопроменящата защита и санкция, целена с конститутивния иск. В исковия процес се състои гражданското правораздаване;