Основни мотиви в

романтическия роман-Граф Монте Кристо

~литературноинтерпретативно съчинение върху

Граф Монте Кристо,Александър Дюма~

В епохата на Романтизма основния обект на разглеждане и анализ е човека-един микро свят на чувства и емоции,които трябва да бъдат отключени и освободени,а не потискани от норми и правила.Тази невероятна по сюжети и мотиви идея дава на литературата най-великите творци на всички времена,засягащи актуалните теми за човешкия дух,индивидуалност и ценностна система на обществото.

Александър Дюма в Граф Монте Кристо провокира емоционалното изживяване в процес на четенето чрез измеренията на действието-фантастичния и екзотичен свят на приказките,символизиращ спонтанната творческа сила и свобода на благородника. Авторът въплъщава в Дантес основния порив на епохата за освобождението на духа и емоциите от ограничаването на покварения материализиран и завистлив свят.Несправедливо осъдената жертва намира истините за битието в душата си и получава божествен промисъл за житейските проблеми на обществото и на самия индивид по време на своя престой в затвора.Микрокосмосът на романтичния герой е в пълен конфликт с лъжливото в своите принципи и ценности общество.Основната идея на Дюма за разкрепостяване на моралните норми и сантиментализма като израз на `откровение на човешката душа` се въплъщава именно в развитието на Дантес,в динамиката на вътрешния му свят.

Светът на романа Граф Монте Кристо е изграден от Дюма по правилата на масовата литература-с ясен апел на текста към емоциите на хората,свързани с традиционни човешки стойности-честност,вярност,благородство.Творбата е като образец-приказка за възрастни с екзотичната обстановка на самотния остров и необятното море,жестокия затвор и благородния разбойник като спонтанен носител на справедливост и волност.Един от основните мотиви на романтическия роман е пътешествието,приключението като път за себепознаване и откриване на житейски истини от дълбините на емоцията,култът към природния живот и екзотиката.Човекът като основен обект на анализ и описание през дадената епоха с новия поглед към света,лишен от рационализъм,се вглежда в природата,която е символ на жадуваната от него свобода: вълни на безкраен хаос,морската бездна, стоеше неподвижен и ням пред това велико зрелище

Незаслуженото страдание на благородника,пропилял своята младост в замъка Иф,се подсилва от разглеждането на затвора като символ на отчаяние,обреченост и мъки:гледаше със страх към замъка Иф.За героя е страшно завръщането на едно такова ужасно място,което му е отнело най-красивите мигове на щастие точно преди сватбата с любимата и насладата от предстоящия живот.За Дантес бягството не е само от затвора,но и от тъмните години на духовно падение, единственото,което тази тъмница му предлага: вече не го различаваше,но още го чувстваше.Изгнанието на невинния младеж в разцвета на силите си подтиска читателя и по този начин Дюма остро осъжда и предизвиква непоносимост към поквареното материално общество,на което е жертва и самия герой.От една страна заточението на самотния остров,откъсването от обществено-политическите идеи и жажда за богатство,добавя екзотика и многослойност към образа на