Граф Монте Кристо въплъщение на представата за романтичен герой

Романът Граф Монте Кристо , от годината на написването му 1844, до днес е любима книга на милиони читатели от различни поколения и народности. Това дава основание на известния писател Габриел Гарсия Маркес да го определи като най-великия роман на всички времена. Темите за любовта, за свободата, за правото на избор и най-вече за отмъщението и възмездието са вечни. Те продължават да вълнуват човека, независимо от епохата, традициите и новостите, неизбежни при обществения ход напред.

Като типичен представител на френския романтизъм Дюма създава творбата си в съответствие с естетиката на този нов стил. Това се отнася и за основния персонаж. Граф Монте Кристо е въплъщение на представата за романтичен герой. Въвлечен по чужда воля в противоречие с действителността и обществената система, героят многократно сменя своята самоличност, за да възстанови правдата и хармонията.

За романтическата характеристика на героя е важна близостта му с морето, възприемано от творците в тази епоха като нещо необятно, тайнствено, символизиращо свободата и несломимата човешка воля. Младият Дантес от дете общува с безкрайната морска шир, възприема света чрез нея. Става моряк, а моряците са хора със свободен дух, общуващи с далечни светове, притежаващи качества, различни от тези на обикновения човек. Всичко това го превръща в изключителен герой, характерен за творчеството на романтиците. За това допринасят и тримата представители на различни социални слоеве, които го изпращат в затвора като шпионин.

Мотивът за затворникът , лишен от общуването с близки и приятели е често срещан в произведенията на романтиците. Тук той присъства с пълна сила и чрез опозициите свобода несвобода и светлина мрак, които подсилват трагичната участ на героя и дълбочината на конфликта между собствената му личност и обществото. Героят мечтае за любов, а лишеното от нея общество му я отнема. Той е чист и предан идеалист, мечтаещ за спокойно и честно съществуване, но и тази възможност му е отнета от хората и от обществото. В резултат на това Едмонд Дантес, като типичен романтичен характер съчетава двете напълно изключващи чувства любов и омраза. Любовта към свободата, към любимата и близките го кара да се освободи от затворничеството, а омразата към виновниците за сполетялата го беда удвоява този стремеж и го кара да иска отмъщение.

Типично в романтичен стил са и средствата, с които героят постига целта си. Съдбата среща младежа, в тъмнината на затвора с личност олицетворение на опит, знание и мъдрост италианският свещеник, абат Фария. Именно от него има нужда Дантес, за да успее да напусне килията си. Усвоил богатия житейски опит на светия мъж, погребал истинската си самоличност, хвърлен през нощта като мъртвец от стените на замъка в тъмните води на морето, Дантес скъсва за винаги със своето минало и със самия себе си. От този момент започват неговите многобройни превъплъщения на английски лорд, представител на финансова къща, абат благородник, но той винаги е обвит в тайнственост, властен и богат аристократ, който умее да налага волята си над другите. Всичко това позволява на героя да следва неотклонно целта си за отмъщение.

Серията от отмъщения, които той осъществява , най-после стигат до момент, в който налагат на героя размисъл и преценка на изминалия до този момент път. Преследвайки злосторниците, героят на Дюма достига до една граница, зад която вече преследвайки злото, сам започва да извършва зло. Точно в този момент авторът си позволява за малко да изневери на романтическото изискване за неограничените и ненаказуеми действия на героя. Той спира граф Монте Кристо по водещия към духовно