Граф Монте Кристо романтичният герой

Романът Граф Монте Кристо е сред емблематичните произведения за своя автор, а самият Александър Дюма е един от типичните творци на романтизма. Неговите романи покоряват с това, че разработват вечни теми от човешката нравственост като приятелството, честността, справедливостта, щастието и любовта. Техният патос ги прави верен спътник на младия човек при изграждането му като личност, свободна и зависима само от доброто.

Героят на романа Граф Монте Кристо е представителен образ на епохата на романтизма. Той е необикновена личност, способна да се пребори със злото не само на своята съдба, но и да възмезди страдащото добро в света около себе си. Едмон Дантес дава израз на ествесвения стремеж към щастие и към пълноценен живот. Неговата справедливост в преценките, търпеливост и устойчивост в страданието, последователност в действията го правят всичко онова, което реалният човек не може да бъде, превръщат го в романтичния герой. Той е колкото романтично извисен и неотразим, толкова и човешки близък и понятен на читателя, защото чрез него се сбъдват желанията му за тържество на справедливостта и за достойна човешка личност.

При изграждането на персонажната система на романа е спазен основният естетически принцип на романтизма за изключителния герой в изключителни обстоятелства. Казано с други думи, като художествена програма романът си поставя за цел не да изследва и критикува света и обществото с неговите несъвършенства, а да разкрие такива модели на човешко поведение, които трайно решават конфликтите на човешкото съществуване на равнище личен живот, въплъщавайки личностните ценности, характерни за романтизма в самата същност на главния герой. Сюжетната структура е проста извършено е злодеяние срещу един почтен човек и извършителите понасят своето наказание. В познатата тема за престъплението и наказанието, която крие много морализаторски възможности, Дюма търси приключенския поглед върху нещата. В тази история конфликтът, въпреки значимите социални измерени, които могат да се открият, е по християтнски обобщен до нравствен сблъсък между злодеи и добродетелни, между вероломство и благородство, между почтенност и подлост.

Една значима част от главните персонажи в романа въплъщават злото и техните прояви мобилизират главния герой в неговата самотна борба срещу тях. Самотата на един ренесансов герой в неговата съпротива срещу злото (например Дон Кихот или Хамлет) поражда бездни от драматизъм и сложни философски размишления, но романистическият герой е убеден в своята правота, защото схваща себе си не като търсеща смисъла на живота личност, а като оръдие на Божието възмездие. Неговата поведенческа логика е проста: неправдата трябва да бъде отмъстена, страданието да бъде възмездено, а злото да бъде победено тук и сега, а не в някакъв общ битиен смисъл. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението: "Аз бих причинил,ако можех,същата бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах"-казва той. Разпънат между Бога и Дявола, в душата му гори огън и страст: От добър и доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до целта:горко на тези,които срещнах по моя път!"

Превъплъщението му от обикновен момък, един от тълпата, в загадъчния, изпълнен с тайнственост и самотна ексцентричност граф, е характерно за романтичния герой. Промяната обаче не засяга характера и вътрешния му свят той