Граф Монте Кристо - Александър Дюма

Отмъщението и възмездието в духа на романтизма

Романът Граф Монте Кристо е сред емблематичните произведения за своя автор, а самият Александър Дюма е един от типичните творци на романтизма. Неговите романи покоряват с това, че разглеждат вечни теми от човешката нравственост като приятелството, честността, справедливостта, щастието и любовта.

Темата за престъплението и наказанието, възмездието и прошката е основна в романа Граф Монте Кристо, а главният герой е представителен образ за епохата на Романтизма. Едмон Дантес е необикновена личност, способна да се пребори със злото не само в своята съдба, но и да възмезди страдащото добро в света около себе си. В сблъсъка между света на завистта, алчността, човешкото отчуждение и света на необикновената, привлекателна и всесилна личност, възтържествува доброто и справедливостта. Така се удовлетворява една изконна човешка мечта всеки да получи това, което е заслужил с постъпките и характера си.

Действието в романа Граф Монте Кристо се развива в периода 24 февруари 1815 година 5 октомври 1839 година. Още в началото е въведен и главния герой двадесетгодишния помощник-капитан на кораба Фараон Едмон Дантес. В навечерието на сватбата му с красивата девойка Мерседес и повишението му като капитан на кораба, Дантес става жертва на коварен заговор. Щастието на младия човек е ограбено чрез арестуването му по донос от счетоводителя Данглар, който се страхува, че ако Дантес стане капитан, ще го лиши от службата му, и от Фернан, който е кандидат за ръката на Мерседес. Младият помощник-прокурор Дьо Вилфор пък се бои да не бъдат разкрити връзките на баща му със сваления от власт Наполеон Бонапарт и затова го обявява за опасен бонапартист и осъжда Дантес на вечен затвор в замъка Иф. Четиринадесет мрачни и мъчителни години прекарва затворникът в своята килия. По щастливо стечение на обстоятелствата и силната му воля за бяство се запознава със своя брат по съдба абат Фариа. Той е възвишен и благороден човек и за Едмон Дантес се превръща в ангел-спасител, който характеризира с думите: О, мой втори родителю... който ми даде свобода, знание и богатство; ти, който познаваш, като по-висшите от нас същества, доброто и злото... ; ти, благородно сърце, възвишен ум и недостижима душа. Той става негов учител, възпитател и благодетел. Едмон Дантес е почтен и благороден младеж и с това спечелва благосклонността на Фариа и получава несметното му богатство. Смъртта на абата му помага да получи и свободата си. Но парите не го опорочават, както са опорочени другите герои, чиито постъпки са мотивирани от жажда за пари, власт или завист.

Годините прекарани в мрака и ужаса на подземията на замъка Иф, превръщат Едмон в отчаян човек, който решава, че понесените без причина страдания и погубеният му живот са достатъчно основание да поеме ролята на съдник и да въздаде заслуженото на виновниците за осакатения си живот: А сега ... сбогом доброта, човеколюбие, благородност... Сбогом на всички