ГРАДЪТ И СЕЛОТО В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕЛИН ПЕЛИН

Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село, откъдето тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света, а образите на света и човека са колкото етнически белязани, толкова и се представят като субективна вътрешна възможност. Казано по друг начин, в прозата на Елин Пелин специфично се срещат традицията, в лицето на обективната и социална визия, и новите развойни тенденции, според които човекът се представя като субект на собствените изживявания.

Селото е пространство на природния космос на човек, където всичко е хармонично, изградено от съчетаването на бинарни противоположности удържащи човека и света като средина, като невъжможни да станат крайни.Времето е циклично удостоверено - вечната повтаряемост на истините в живота. Градът е по новото пространство на цивилизацията, където вече човекът е социален индивид , а времето линейно, регистриращо невъзвратните промени в човешката съдба.Градът и селото в творчеството на Елин Пелин са две полярни, несъвместими пространства.Светът на Елинпелиновия човек е селото, природната философия за живота му придава хармоничност и мотивация.

Градът е вторичното пространство, което Елинпелиновият човек не владее.Затова и всеки досег с града му носи нещастие, обезличаване, пропадане.В творчеството на автора не се среща пряко описание на града, той е далечен, чужд, но достатъчно реален свят, който е заплаха за селския живот.Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е направен с вяра, с мотивация.

Доброто и злото не са разчленени, но това не води до объркване, защото човек има вяра в себе си и изгражда света чрез вяра.Личната му убеденост е глас на инстинкта, глас на истината. Селото е целият свят, в който нито един човек не е маловажен, нито един избор не може да бъде подценен. Животът е живот на всеки един и всеки един събран с всеки друг образуват хармоничната цялост на селото, която всички се чувстват длъжни да възпроижвеждат.