Забравена парола?
Начало на реферати

Градовете по българските земи


ГРАДОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ



Културно-историческо наследство на траките

Заради добрите климатични условия в земите на траките започва усилено развитие на стопанска дейност (лов, земеделие, дърводелство, лозарство, производство и търговия на сол). Траките работят и като наемни войници, което им носи допълнителни доходи, а имат и отношения с гръцките полиси. Тези специфики определят и тяхното развитие и културен възход.

Тракийските семейства са полигамни. Жените също работят. Музиката и религията (политеизъм със заемки от гръцкия пантеон) са важна част от живота. Траките са дълголетници заради климата, минералните извори, добрите условия на живот. Обществената организация е по родове и племена, има икономическо разделяне на родови общини. По-богатите общини се наричат ойкоси. Икономическата мощ на траките се основава на данъци и такси. Липсва разделение на светската и религиозната власт – царят е и върховен жрец. Няма робство, но траки биват продавани като роби.

Градският живот е ограничен. Основната форма на обединение е селото, градовете са рядкост и изключения. Селищата все пак имат много дълъг живот поради стратегическото си положение и добри климатични условия. Най-често те са неукрепени, с гъсто разположени полувкопани къщи. Стените им биват измазвани с глина. Във всяка къща има семеен олтар. Намерени са останки и от укрепени селища – наблюдателници и убежища – и от цели крепости (тюрзи). Пример е Малкото Кале край Созопол, която използва естествените очертания на морето. Други крепости и останки от отбранителни стени са разкрити при Калиакра, Несебър, Пловдив и др. Долмени са намерени в Ивайловград и Кърджалийско. Изключително актуално за епохата е гробничното строителство. Най-забележителният тракийски град е Севтополис.


Трихълмието (Пловдив)

Градежите от това място датират от втората половина на ІV в. Там има останки от тракийска стена и два типа жилища – перистилни и пастадни.


Перперикон

В Перперикон се забелязва изключително натрупване на култури през вековете. Той има антична улица, издълбана в скалата, царски дворец на два етажа, белези от византийския период, средновековно селище, водохранилище, останки от различни политеистични храмове и християнски светилища.



Византийски градове по българските земи

Ранновизантийски период (V–VІІІ в.) – между Античността и Средновековието

През V–VІ в. Мизия и Тракия стават северни гранични зони на Византия. Това е време на усилено строителство на градове и пътища и поддържане на вече съществуващите. Изглаждат се водопроводи, канализация и милинарни стълбове (на всеки километър).

Най-важен елемент на градовете са отбранителните стени.

Усилено строителство на раннохристиянски църкви – големи трикорабни базилики, еднокорабни и по-рядко кръстати църкви. По днешните български земи са открити останки от над 1000 раннохристиянски базилики. Най-старите от тях са „Св. София” в София и Старата митрополия в Несебър.

Градовете по българските земи facebook image
Публикувано от: Стоян Керанов

Население на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.