Град Перник се намира в югозападната част на България, на 30 км югозападно от столицата София, на 3 км източно от Батановци, на 12 км от Радомир, 18 км югоизточно от Брезник. Той е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км. и е заобиколен от достига западни склонове на Витоша, Голо Бърдо от юг и Люлин от север. През града тече река Струма, която извира южно от витошкия Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 км.. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.

Градът е стопански, културен и административан център на община с два града и 22 села, с обща площ - 461.1 кв. км., което надвишава средната площ за община в България - 427 кв. км. На 100 кв. км.територия са разположени 4.98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6.1. Перник е и център на област - Пернишка.

Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски").

На Пернишкото плато в укрепено селище е центърът на войнственото тракийско племе агриани. Разкрит е дворцов комплекс - голяма зала с колони, каменни водопроводи, изящни глинени съдове и монети от V-IV в.пр.н.е. Тук вероятно е било седалището на вождовете на агрианите, може би на цар Лангар-съюзник на Александър Велики в знаменитите му походи, или на цар Рес-герой от "Илиада", участвал в отбраната на Троя, което предполага, че Перник е връстник на Троя.

В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перни.

В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра воевода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху високото плато, подпряло селището от югозапад. На два пъти - през 1004 и 1016 г. византийските войски, начело с Василий II Българоубиец обсаждали пернишката крепост, но понасяли големи загуби и били принуждавани да се оттеглят. Едва след като Василий II покорил всички български земи Кракра бил принуден да прекрати съпротивата (1018 г.).

Кракра Пернишки

По време на византийското владичество до земите около Перник достигали набезите на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на XII век през тях преминала една от колоните на III кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса.

В пределите на Втората българска държава Перник е от 1204 (по времето на Калоян, когато България се разширява значително). През XIII и XIV век продължило строителството на църкви, манастири и други сгради, като особен напредък бележи църковната живопис - стенописите на Земенския манастир.

С падането на България под Турско робство Перник загубва много от значението на крайгранично селище и крепост. Въпреки това с усилен труд и благодарение на това, че околностите не са населявани продължително време от турци, населението съумява да изгради едно скромно благосъстояние. Особено е развито скотовъдството (при двете си нападения над Перник през 1690 г., граф Шенкендорф успява да отнеме от тук 2хил. глави едър добитък и над 12хил. овце). При разпадането на Турската империя две бедствия минават през Перник - кърджалийски банди и чума , които принуждават населението да се изтегли в планините.

Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е било малко животновъдно село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители.

Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия. Според Ив.Дуйчев и някои други автори, въглищата са били известни още през X-XI век. Преди да започне промишлената експлоатация на въглищата, местнота население ги е използвало за свой нужди, като ги копаело с кирки лопати и пренасяло с каруци и колички. През студената зима на 1878г. руският капитан Мосолов чул за чернийо камък и изпратил първите десет каруци конски впряг с въглища от Перник, по-точно от с. Мошино, сега квартал на Перник. Един от откриватеките на въглищата е и Иван Вазов. Той бил преводач на италиански инженери, които строели жп линията София-Перник, и при един профил видял въглищния пласт.

От 1891 тези залежи интензивно се разработват и Перник става център на каменовъгленото производство в Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. До тогава за железниците, за речните морските кораби се доставяли въглища чак от Кардиф /Великобритания/. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика.

Перник в началото на века.

След Първата Световна война в Перник се изграждат редица предприятия - металодобивното "Железни заводи", стъкларската фабрика "Кристал", керамичната фабрика "Каменина", две топлоелектрически централи , завод "Пектин" , дузина мелници, маслобойна и др. През 1929 година Перник е обявен за град. До тогава Перник се развива като двойно селище-селско и рударско. Притокът на работна ръка към града води до бързо увеличаване на неговото население - 30 000 през 1944г., 108 000 през 1995 г.

В икономиката на района са застъпени почти всички отрасли на производството, като водеща роля имат въгледобивът и черната металургия, производството на електро- и топлоенергия, машиностроителната и металообработваща промишленост. Перник е едно от важните средища на тежкото машиностроене. Най-старото машиностроително предприятие е завод СТРУМА. Възникнал е още през 1893г. с оглед задоволяване на нуждите на мините от вагонетки, колесарки и др. През последните 2-3 десетилетия се е разширил и мопдернизирал. За съжаление и той днес работи на минимални мощности.

На територията на Перник са създадени редица нови и уникални за страната машиностроителни заводи като:

"Стомана Индъстри" АД, ИНКОМС-ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ АД, ФЕРОМАГНИТИ ЕАД, ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ ООД, Мини Перник АД и др.

"Стомана Индъстри" АД

В града се намира единственият на Балканите и един от четирите в Европа завод за производство на пектин на прах - Пектин ЕАД. Той е открит през 1940г. в с.Църква като фабрика за шипково брашно. След разширяване и модернизиране заводът произвежда 6 вида изделия.за съжаление, днес заводът не функционира

Частният сектор през последните 2-3 години разширява дейноста си като се преориентира към производтвото на промишлени изделия.

Дворец на Културата

В Перник са създадени редица културни институти като: Общински комплекс "Дворец на Култура", Драматичен театър "Боян Дановски", Универсална научна библиотека "Св. Минков", Исторически Музей, Камерен оркестър "Орфей", и др.

Днес училищата в общината са 34, в които работят 1 466 преподаватели и се обучават 13 978 ученици.Основните училища са 19, среднообразователните -15, от които 8 гимназии, 6 техникума, 1 СПТУ.

Перник разполага с 1250 болнични легла, 17 поликлиники и 5 детски заведения с 224 легла. На територията на общината има15 детски градини, Дом Майка и Дете и 8 заведения за социални грижи.

Традиция е ежегодното провеждане на Майски и Ноемврийски музикални дни. Изключително атрактивни са провежданите на четири години фестивал на Сурвакарските и Кукерски празници.

Перник днес

В административно отношение регионът има 171 населени места, включващи 6 града, 164 села и една махала, разпределени в 6 териториални общински администрации: Перник, Радомир, Брезник, Земен, Трън и Ковачевци. Гъстотата на населението е 68 души на един кв. км. при средно 76 средно за страната. Населението в региона е 156 561 души, от които 76 893 мъже и 79 668 жени, обособени в 60 183 домакинства. По-голяма част от него - 74.1 на сто живее в градовете. От общия брой на населението 24 935, или 15.9 на сто са под трудоспособна възраст, 87 569 или 55.9 на сто са в трудоспособна възраст и 44 057 или 28.2 на сто, превишават тази възраст.

Регионът има силно изразен регресивен тип демографска структура, изразяваща се в прогресивно намаляване на населението в ниските и средните и увеличаване във високите възрастови групи, с ниска раждаемост и висока смъртност и с трайна тенденция на отрицателен естесвен прираст.

В икономиката са застъпени почти всички отрасли на производството, като водеща роля има черната металургия - 46.5 на сто от общите продажби на промишлената продукция, производството на електро- и топлоенергия - 15.1 на сто, машиностроителната и металообработваща промишленост - 12.8 на сто и др. Заетите лица са 52 606, като само в отрасъл промишленост са 10 668, с преобладаващ относителен дял на жените - 74.7 на сто..

Общият брой на регистрираните държавни и частни фирми е 9943, от които 6981 са частни. Реално действащите са значително по-малко и техният относителен дял в регионалната икономика е само 10.3%, с преобладаваща търговска и строителна дейност. В сложни икономически условия работят 57 промишлени предприятия, 20 строителни, 7 транспортни и 54 селскостопански организации

На територията на региона се създава разнообразна по вид продукция. Тук се добиват каменни въглища, получава се стомана, различни видове прокат и изделия от него, универсални стругове, заваръчни машини, токоизправители- силови за телефонна и телеграфна техника, слаботокови трансформатори, електронни градивни елементи - магнити и ферити. Застъпена е конфекционната промишленост с производството на конфекция, различни видове трикотажни изделия. В град Перник се

намира и единственият на Балканите завод за производство на пектин, като успоредно с него се получават и плодови концентрати, пастьоризирани сокове и нектари.
Икономическата структура в региона през последните години се характеризира със

сравнително ниско равнище на производството и реализацията на готовата продукция, с увеличаваща се безработица, достигнала 10 276 души, от които 5 602 жени, поради непълното използване на производствените мощности на предприятията, финасови затруднения, неплатежоспособност на клиентите и неусигурени трайни пазари в страната и чужбина.