ГОРСКИ РАЗСАДНИК

В горския разсадник лесоинженерите отглеждат дървета и храсти за засаждане на нови гори и за подобряване на съществуващите, за озеленяване на населени места, на крайпътни и други райони. В една част от разсадника се сеят семена и се засаждат резници. След 2 3 г. получените растения се преместват в друг участък, където те укрепват и растат в продължение на още 2 3 г. След това се засаждат в съответните райони, определени за залесяване и озеленяване.

В България първите разсадници били създадени през 1880 г. край София (Княжево) и Ловеч и били предназначени за озеленяване на градовете. Системно и организирано откриване на разсадници започнало през периода 1900 - 1905 г. и особено след 1912 г. Повод за това били катастрофални поройни наводнения. Задачата на създадената система от разсадници била в тях да се произвежда материал главно за залесяване на пороищата. Постепенно се откривали и разсадници, които обслужвали горските стопанства в работата по възобновяване на горите и подобряване на техния състав.

На разсадниковото дело у нас се обърна особено внимание след 9.IX.1944 г. Силно се разшири системата от горски разсадници от около 180 броят им нарасна на около 700. Днес годишното производство от тях е около 700 млн. фиданки (от около 100 вида дървета) и храсти. Някои от разсадниците са големи, а повечето са специализирани в зависимост от района, който обслужват. Най-голям брой разсадници и най-голяма разсадникова площ има в равнините (66 % от площите са разположени до 300 m надм. вис), а най-малка площ те заемат в планинските райони само 4 %. Работата в горските разсадници е поставена на научна основа и около 60 % от производствените процеси са механизирани.