Никола Вапцаров

Горки

Аз бях в завод

с опушено, ниско небе,

където живота притиска

с чугунени лапи

и черния труд

бразди по челата.

И колко бе трудно

да можеш събуди

живота във този народ.

Да срутиш огромния

пласт от лъжи,

който тежи

над този живот.

Аз бях във завод

с опушено, ниско небе,

където живота притиска,

а дните - ръждясали гайки -

затягат душите.

Но помня, когато четяхме

"На дне"

или

"Майка",

пробиваше слънцето

мрачния свод

на този завод,

блестяха очите.

И хората скрити

във свойте бордеи,

човъркаха своята мисъл ръждива

и бяха щастливи,

и бяха щастливи...

Но днеска

при мене пристигна огняра

и каза:

"Вапцаров,

вентила за прясната пара

затворен."

Аз троснато гледах,

но той си отиде нагоре,

жестоко обиден.

След него нахълта ковача

и пита сърдито:

"Верно ли, братче,

верно ли - вика -

онзи, старика,

починал?"

Изстинах и казах с омраза,

с съвсем безпредметна омраза

му казах: