Горчивите истини на Бай Неделкович

Пътеписът До Чикаго и назад е увлекателно четиво не само защото дава възможност на съвременния чиатеател да направи своето пътешествие до Новия свят, какъвто е бил преди повече от сто години, но и защото представя гледната точка на хуманиста демократ Алеко Константинов по редица актуални и до днес въпроси. Пътеписецът открито споделя своите преживявания и оценки и така влиза в непосредствен диалог с читателя за онова, което прогресът дава и отнема на човечеството.

Разказвайки за своите първи впечатления от САЩ, Алеко приветства научно-техническия прогрес и постиженията на американците във всичко онова, което осигурява ред в тяхното общество. От друга страна обаче, писателят с тревога се вглежда в хората, станали жертва на студенината и отчуждението и не мже да бъде удовлетворен от факта, че в Новия свят властват такива явления, като корупцията и стремежа към забогатяване на всяка цена.

Срещата с бай Неделкович е първото голямо изпитание за Алековите очаквания от Новия свят. Разсъжденията на сърбина емигрант за законите, които управляват американското общество, предизвикват искреното разочарование на писателя от великите истини за парите и корупцията. Предварителните му очаквания да види осъществен идеала си за общество, в което властва свободата и справедливостта се оказват илюзия, изострят критическата му наблюдателност.

Алеко подготвя психологическата нагласа на читателя за срещата със сърбина чрез въвеждащото описание на американската кръчма. Цялото движение на посетители е съсредоточено около бюфета. Хората влизат, поръчват питие, изпиват го мълчаливо и излизат. Акцентът в описанието неслучайно пада върху този детайл. Писателят не скрива недоумението си, че в Америка хората не умеят да общуват. Денят им явно е напрегнат, изпълнен с усилие, но дори в минутите на отдих американецът остава сам със себе си. Това пълно затваряне в себе си е присъщо за тях. Ето защо пътеписецът е доволен, че пивницата, която посещава не е типично американска. Това му дава възможност сладко да се наприказва, а не като онези неми хладни посетители, като че изкуствени, человекоподобни машини безмълвно да си изпие бирата. Тези хора, изцяло погълнати от своите грижи и проблеми, съвсем са забравили за себе си. Сякаш са създадени за една определена цел да трупат богатство.