Елин Пелин

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта - двама братя и една сестра - имали общо

лозе. От него те изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една.

Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го

духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си,

каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две - изпил си бъчвата с

виното.

Малък Сечко - и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои

отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле,

умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце,

че две - и той си изпил виното.

Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от

срам, че нямат вино.

А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната - пълна-пълненичка.

Няма какво! Двамата братя решили да изпият вино-то на сестра си. Решили и го

сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и виното се свършило.

Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е

прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне,

сетила се за винцето и рекла да си пийне.

Като отишла при бъчвата - що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се

разсъхнали, обръчите й се разслабили.

Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се,

леле-мале - насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала,

та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.

Плакала, плакала, най-после се утешила.

- Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала

тя и се засмяла.

Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я